— Донесете ми сандвич със сирене. О! И една бира, ако може.
Саманта стисна ядосано юмруци. Той много добре знаеше, че тук не се сервира алкохол.
— Ще трябва да се задоволите с плодов сок — тросна се тя, макар че нямаше видима причина да се държи грубо. Спомни си, че и миналия път бе пил и добави: — Може би е по-добре да се преместите в съседната кръчма.
— Не, ще остана — върна и менюто той. — Благодаря.
Саманта се поколеба за миг, после се обърна и пое към кухнята. Но бе раздразнена и Деби с учудване я видя да изпуска два пъти хляб на пода.
— Какво ти каза? — не скри любопитството си тя.
— Нищо — отвърна небрежно Саманта и още повече я заинтригува. — Иска сандвич със сирене и чаша портокалов сок. Ето, занеси му ги.
— Кой? Аз ли? — изненада се Деби. — Защо тогава те извика?
— Откъде да зная? — посегна към следващата филия Саманта. — Почисти покривките. Освен това си го настанила на масата на господин Харис и когато той дойде, ще трябва да му намериш друго място.
— Добре ли си, Сам? — сви устни Деби, която явно реши, че е виновна за недоразумението. — Изглеждаш разстроена.
— Не говори глупости, Деби — усмихна се насила Саманта и пъхна поредния сандвич в грила. — Ядосана съм, че не те остави да го обслужиш и това е всичко. Хайде, побързай.
През следващия половин час тя бе прекалено заета, за да обръща внимание на неканения си гост. Непрекъснато трябваше да приготвя блюда и да ги сервира, наряза още салати и подреди мръсните чинии в миялната машина. Беше по-мълчалива от всякога, но Деби се престори, че не забелязва нищо. Освен това нямаха време за приказки и едва когато тълпата оредя, Саманта видя, че мъжът е все още тук.
Не се учуди, защото Деби щеше да реагира, ако си бе отишъл, но когато го видя да чете вестник на масата, отново се ядоса, че няма физическата възможност да го изхвърли навън.
— Кажи му, че ще затваряме — прошепна тя на Деби, но младото момиче решително поклати глава.
— Знаеш, че не затваряме преди пет и половина. Ако можеш, ти го излъжи. И без това се намръщи, когато аз му занесох сандвича.
— Мислех, че не е трудно да го заблудиш — намръщи се Саманта. — Той идва за пръв път.
— Откъде знаеш? — погледна я любопитно Деби.
— Не съм сигурна, но нали досега не си го виждала? — смутено рече Саманта. — Вероятно не знае работното време.
— Написано е на вратата — натърти Деби и Саманта се призна за победена.
— Добре. Ще проверя дали е свършил.
Той вдигна поглед и остави вестника настрана, когато Саманта доближи масата.
— Страхотна си — заяви мъжът и за момент нервността й попречи да схване смисъла на думите му. — Никога не съм ял по-вкусни сандвичи. Сиренето е точно както го обичам.
Саманта въздъхна и опита да се успокои.
— Това ли е всичко? Искате ли да ви донеса сметката?
— Бих искал да седнеш при мен — отвърна най-сериозно той. — Цял час тичаш нагоре-надолу. Няма ли да починеш?
— Ще си почина едва когато клиентите си отидат — отсече тя и съжали, че не се отби в банята, преди да дойде при него. Плитката й се бе разплела, а лицето й бе плувнало в пот. Не разбираше защо се притеснява, но си спомни за изящното бледо лице на Мелиса и дългите нежни пръсти, хванали ръката му.
Той сви рамене и се изправи, като я постави в още по-неизгодно положение. Със своите сто шейсет и пет сантиметра изглеждаше съвсем дребничка и се наложи да вдигне глава.
— Кога затваряте? — погледна я той и Саманта, която очакваше да я попитат за сметката, отстъпи назад.
— Ами… в пет и половина — не посмя да излъже тя. — Две лири и двайсет. Лира и петдесет струва сандвичът и седемдесет пенса за сока.
Беше й неприятно да му иска пари. Предпочиташе да му каже, че е за сметка на заведението, но Деби щеше да се озадачи и не виждаше как би могла да й обясни.
Той измъкна пет лири от джоба на кожените си панталони.
— Заповядай. Искаш ли след работа да отидем в някое заведение?
— Защо? — изуми се тя.
— А защо не? — сви рамене той.
— Не мога!
— Какво не можеш?
Саманта преглътна нервно и провери дали Деби не ги подслушва. След това вдигна ръка и му показа годежния си пръстен.
— Мисля, че годеникът ми ще възрази.
— Искам само да те почерпя — изсумтя той и добави саркастично: — Не възнамерявам да спя с теб.
— Нямаш никакъв шанс! — пламна тя, ядосана от вълнението, обзело я при тези думи. Беше ли спал с Мелиса? И затова ли се държеше толкова безочливо с нея?
— Може би — лицемерно се съгласи той. — Нали ще дойдеш с мен? Където пожелаеш. Ти по-добре познаваш околността.
Саманта си представи как седят в някакъв опушен бар и сякаш отново почувства допира на бедрото му и топлия дъх, опарил лицето й…