— Трябва да ви съобщя, че досега всичките ми ангажименти бяха вечер. — Тя направи гримаса и премести слушалката на другото си ухо. Двете й официални вечери не заслужаваха толкова гръмко определение, но нали трябваше да започне отнякъде.
— Значи не сте подготвена за подобна поръчка?
— Не съвсем, но…
— Все ще измислим нещо, ако дойдете да поговорим — заяви непознатият, преодолявайки колебанията й.
Кой знае? Саманта едва не изрази съмненията си гласно, но за щастие в последния момент се овладя. Не виждаше как ще се справи — освен ако не привлече майка си на помощ.
— Откъде научихте телефона ми? — попита тя, за да спечели време и мъжът сякаш се сепна.
— Ами… от един приятел, който неотдавна е бил поканен на тържество в Ейтън Гейт — отвърна бързо той и въпреки че го слушаше разсеяно, Саманта се стресна само при споменаването на квартала.
— Имате ли нещо против да ми съобщите името му? — полюбопитства тя, макар да знаеше, че не е редно да пита.
Непознатият като че ли се поколеба, после подхвърли небрежно:
— Младежът се казва Матю Пътнам. Има ли някакво значение? Ваш приятел ли е?
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
— Страхотен си, Виктор! — възкликна Матю, когато камериерът остави слушалката. — Намекът ти, че вероятно имам лична изгода от препоръката, бе истински шедьовър. Тя толкова разпалено отрече всякаква връзка помежду ни, че дори не забеляза как се съгласи.
— Но аз не съм очарован, господин Пътнам — отсече възрастният мъж. — Защо, за Бога, се забърквате с някаква долнопробна сервитьорка от Нортфлийт?
— Първо, не е долнопробна и второ, не е сервитьорка — сви устни Матю и го изгледа свирепо. — И ще се забърквам с когото си искам. Може да не си доволен, но не си ми бавачка! А сега излез!
— Да, сър.
Виктор се подчини, но по стойката му Матю разбра, че въпросът не е приключен. Двамата се познаваха много добре и подобно разногласие нямаше да развали взаимоотношенията им. Виктор обаче прекаляваше с намесата си в личния му живот. Той не харесваше и Мелиса, но се бе примирил с факта, че връзката им може да стане постоянна.
Но не позна, намръщи се Матю, като си спомни за тържеството. Беше глупаво, че отиде. Трябваше да си остане вкъщи, вместо да опитва да й противодейства със собствената й игра.
Все пак донякъде бе успял, усмихна се кисело, като си спомни яростната й реакция срещу Саманта. Не й стана приятно, че го вижда с друга жена, макар и по невинен повод.
След като момичето излезе обаче, едва успя да запази самообладание. Мелиса вероятно погрешно изтълкува пристигането му, колкото и нестандартно да бе то. Дали не си помисли, че е дошъл с определени намерения? Във всеки случай се държеше така, сякаш не бе сгодена за друг мъж.
Сега се радваше, че пръв предложи да се качат при другите гости. Щеше да бъде прекалено непочтено да флиртува с нея. Вероятно я обиди и през останалата част от вечерта Мелиса демонстративно увисна на ръката на годеника си. Очевидно искаше да го накара да се почувства неловко и донякъде номерът й успя.
Злорадството й обаче не бе пълно. Отчасти за да я раздразни, отчасти за да скрие смущението си, той започна да флиртува с Брайъни Кларк, която не отстъпваше по красота на Мелиса и бе една от най-добрите й приятелки.
По ирония на съдбата Брайъни се хвана на въдицата и Матю отново установи, че никак не е приятно да караш другите да страдат. Затова се измъкна доста преди края на тържеството, без да се интересува от реакцията на Мелиса.
За негово учудване нито тя, нито Брайъни присъстваха в мислите му, когато най-сетне се добра до леглото. В главата му се въртеше образът на изплашената Саманта, която го заплашваше с ножа. Боже, изсмя се той, беше го взела за крадец. Но с наболата си черна брада, вероятно не изглеждаше твърде порядъчен.
Никога не го бяха третирали като човек извън закона и усещането донякъде го заинтригува. Не че искаше да се повтори — инцидентът бе прекалено сериозен, за да бъде приятен, но момичето имаше неоспорими достойнства.
Ето защо се постара да разбере коя е тя и с какво се занимава. Не беше трудно. Личната секретарка на принц Джорджо бе силно поласкана, че Матю е впечатлен от бюфета и му даде телефонния й номер.
Нямаше представа защо се отби в Нортфлийт два дни по-късно. Може би Виктор бе прав. Може би разликата в социалното им положение бе предизвикала интереса му. Тя не приличаше на жените от неговото обкръжение. Не само защото сама си изкарваше прехраната. Много от познатите му имаха галерии или бутици, занимаваха се с обществена дейност или моделиерство. Една-две дори имаха собствени фирми, но никой не притежаваше нещо толкова земно като нейното заведение. Не, по-скоро го заинтригува враждебното й отношение. Изглежда не го харесваше, което бе новост за него. Самият той не се смяташе за красив, но повечето жени го намираха за доста привлекателен.