— Не! — отговори бързо, но неубедително тя. Ръцете й стискаха нервно папката и само силната й воля я заставяше да не се дръпне панически назад.
— Не? — повтори насмешливо той, усетил, че хладнокръвието му го напуска. Долови уханието на нейното тяло — комбинация от ароматен крем и парфюм, примесена с нервна възбуда. Очевидно я бе разтревожил и желанието му да я докосне се изплъзваше от контрол.
— Няма ли да ме пуснете да мина? — попита Напрегнато тя, убедена, че все още може да се справи с положението. И сигурно щеше да успее, ако госпожа Макей й се бе притекла на помощ.
— Ще ми кажеш ли защо отказваш да се заемеш с обяда? — отклони въпроса й той и импулсивно вдигна ръка да оправи една от лъскавите й къдрици. Саманта се дръпна назад, но не отблъсна ръката му и неспособен да се сдържа повече, той проследи с пръсти извивката на шията й до яката на костюма.
— Мисля, че отговорът е ясен — припряно отвърна тя, сякаш бързаше да го отблъсне. — Вие не се интересувате от професионалните ми качества, господин Пътнам, а търсите само сексуални забавления! Съжалявам, но не мога да приема вашето предложение, каквото и да е то. Така че се дръпнете от пътя ми.
Матю стисна зъби. До този момент не смяташе да я предизвиква. Дори изпитваше угризения, че я бе поставил в подобно положение. Тя бе свястно момиче и не трябваше точно върху нея да излива комплексите си. За тази цел имаше много други жени, които нямаше какво да губят.
Благородните му помисли обаче потънаха в дълбините на нейното презрение. За Бога, как си позволяваше така открито да демонстрира своето безразличие! Не подозираше ли, че той ще се постарае да й го върне?
Матю забеляза, че въпреки изблика й на храброст, тя дишаше учестено. Коприненото жабо потрепваше нервно и само кожената папка я възпираше да направи рязък жест.
— А ти никога ли не се забавляваш, Сам? — попита нежно той и видя как младата жена трепна, когато чу името си. Очевидно не бе чула разговора му с нейната помощничка.
— Ще ме оставиш ли да си тръгна? — настоя тя вместо отговор. Беше повишила тон и Матю разбра, че е доста неспокойна. Какво ли щеше да стори, ако я спре?
— Защо не седнем да поговорим? — предложи той и пръстите му се плъзнаха по ръба на сакото й. Нейната уязвимост отново зачовърка съвестта му. Но когато докосна извивката на гърдите й, сякаш го прониза електрически ток. При допира на топлата й плът, покрита от тънката материя на блузата, го завладя неудържимо желание.
Но преди пръстите му да обгърнат изкусителните й гърди, Саманта блъсна ръката му и се втурна към вратата. Само невероятно бързата му реакция й попречи да я отвори.
Тя се завъртя към него и го погледна слисано. Изглеждаше изумена и отчаяна, че я преследват. Приличаше на подгонено животно и за миг Матю я съжали.
— Да не си луд? — ахна тя, когато ръката му й препречи пътя. — Ще викам!
— Хайде! — отвърна дръзко той, омаян от аромата на нейното тяло. Съпротивата й разгаряше страстта му и той не й вярваше, че ще се унижи да вика.
Но бе сгрешил. Осъзна този факт, миг преди тя да си отвори устата, затова трябваше да действа по единствения възможен начин. С глух стон пресече писъка й още в зародиш, като настойчиво залепи устните си върху нейните.
Тя се съпротивляваше, разбира се. Кожената папка полетя на пода и младата жена опита да го отблъсне. Юмруците й го удариха в стомаха и дъхът му секва. Но когато направи подобен опит с коляно, той реагира със сила и я притисна до вратата.
Коленете й се подгънаха под тежестта на тялото му. Дишането й спря от натиска и ръката му се уви около врата й.
Тя бе изключително нежна: коприна, дантела и сладки устни, подчинени на неговите. Матю усети, че жената трепери, но огънят помежду им започна да се разгаря от целувката. Устните й омекнаха и отвърнаха на неговите. Ръцете й сграбчиха яката на сакото му, сякаш търсеха опора. Бедрата й покорно се разтвориха под натиска на коляното му. Матю изпита непреодолимо желание да я притисне към вратата или на пода. Свят му се зави при мисълта да обвие краката й около себе си и да проникне в нея…
Трябваше да внимава, след като усети, че тя се поддава на ласките. Трябваше да се досети, че има нещо нередно във внезапното й покорство.
В действителност обаче, бе прекалено опиянен от страст, за да се съобразява с мислите и чувствата й.
Копнееше да свали дрехите й, да я люби и да й покаже колко добре ще се чувстват заедно. Толкова бе сигурен в нейното желание, че твърде необмислено се отдръпна от нея, за да измъкне блузата от полата й. Копнееше да плъзне длани под тънката материя. Мисълта за нежната й кожа го подлудяваше и набъбналите й зърна сякаш жадуваха за допира му.