Тя потрепери и Пол веднага постави ръка на рамото й.
— Хей, ти май си настинала — възкликна загрижено той и я прегърна. — Може да е грип. Сигурно затова те боли главата.
Саманта го погледна напрегнато и се замисли какво ли би казал, ако можеше да прочете мислите й. Как ли би реагирал, ако узнаеше, че вместо да се радва на прегръдката му, тя би искала да види друга ръка на рамото си? Мургава ръка с дълги, хищни пръсти, които обаче изглеждаха чудесно на фона на копринената й блуза.
Господи, как е възможно да мисли подобни неща! Нима е толкова отвратителна и безсрамна? Сигурно е откачила. Този мъж я насилваше да прави любов с него, а в главата й се въртяха фантазии, сякаш случилото се бе напълно нормално. И дума не можеше да става за някакво сравнение между този… негодник и годеника й Пол. Дори само идеята бе абсурдна и отвратителна.
Въпреки всичко изпита безкрайно облекчение, когато Пол си тръгна. Не изглеждала добре и трябвало да си легне по-рано, каза той и се уговориха да се срещнат на другия ден.
Саманта обаче не можа лесно да заспи. Часове наред се мяташе в леглото, а мислите й я възпламеняваха или вледеняваха. С никакви укори не можеше да ги насочи в желаното от нея русло. Не искаше да се връща към случилото се с Матю Пътнам, но не бе в състояние да контролира мислите си. А когато най-сетне постигна целта си, омаломощеният й мозък стана жертва на коварните й емоции.
Следващите няколко дни минаха нормално. Саманта, която донякъде очакваше Матю да се появи, най-учудващо се почувства разочарована. Сякаш висеше във въздуха между очакване и напрежение. В края на всеки ден се радваше, че е успяла да запази самообладание, но на сутринта отново се чувстваше напрегната. Сигурно причината бе в официалната вечеря, реши тя. Как би могла да се успокои, след като й предстоеше толкова важен ангажимент?
Тържеството обаче дойде и отмина без никакви проблеми. Цялата компания бе във възторг от нейните услуги и тя съжали за прибързаното си решение. Половин дузина гости бяха готови да й дадат нови поръчки и всички се учудиха на отказа й.
Докато пътуваше към къщи, разбра, че постъпката й е била глупава. Дълбоко в себе си бе таила надеждата, че Матю също ще се появи на тържеството и тя ще получи известна компенсация, като му съобщи решението си. Надяваше се да му покаже какво мисли за него и неговата компания.
Едва сега осъзна, че е придала прекалено голямо значение на случката, която за него бе просто игра. Нали се съгласи с обвиненията й. Защо ще иска да се срещне с нея, особено след неприятната сцена в офиса му? И какво я засягаше всичко това?
Нямаше отговор на тези въпроси, защото мислите й се въртяха хаотично и сякаш се раздвояваха. Трябваше да се радва, че Матю не се появи и след като се бе отказала от тържествата, пътищата им едва ли щяха да се срещнат отново.
Ето защо много се изненада, когато в понеделник вечерта той я чакаше пред кафенето. Саманта не обърна внимание на мъжа, облегнат на стената между нейното заведение и съседната будка за вестници. Наблизо имаше спирка, а също и паркинг, и мястото бе удобно за срещи. Едва когато се насочи към нея, тя му хвърли небрежен поглед и безпомощно изстена.
— Здравей — поздрави той, мушнал ръка в джоба на тъмносиньото си кадифено яке. В другата държеше кожената папка.
— Здравейте — едва чуто промълви тя и донякъде успя да демонстрира враждебността си. — Какво искате?
— Какво друго, освен да те видя — вдигна рамене Матю и размаха папката. — И да ти върна това, естествено.
— Най-сетне се сетихте — не сдържа иронията си Саманта и протегна ръка. — Благодаря.
— Няма защо. Сама ли си? — огледа се той. — Къде е… как се казваше момичето…
— Деби ли?
— Да, разбира се. Не е ли с теб?
— Не. Тя излиза по-рано, за да хване автобуса. Защо? Какво искате от Деби?
— Ревнуваш ли? — усмихна се той.
Саманта рязко му обърна гръб. Не трябваше отново да му дава повод да й се присмива. Защо се интересуваше от него?
— Хей, Сам…
Тя се обърна и застана до бордюра, с намерението да прекоси улицата. Нямаше търпение да мине от другата страна, но за нещастие движението бе много интензивно.