— Кой е паркирал… — възмутено започна Саманта, но Матю заобиколи отдясно и отключи поршето. — Трябваше да се досетя — измърмори мрачно тя, когато мъжът й отвори вратата.
Шофьорът на колата зад тях ядно махна с ръка и тя побърза да седне на мястото си. Надяваше се, че никой не я познава.
Поршето се включи в движението и Саманта неодобрително поклати глава. Защо прие предложението му? Защо залагаше всичко на карта заради един неосъзнат импулс?
— Знам, че е снобска — неправилно изтълкува реакцията й Матю, — но не е моя. Колата е на Роб. Той ми е… приятел и, за разлика от мен, обича да демонстрира социалното си положение.
— Само не ми казвай, че ходиш пеша — заяде се недружелюбно тя и дръпна полата си, която в бързината се бе вдигнала над коленете й.
— Не, разбира се — засмя се дрезгаво той и хвърли поглед към нея. Очевидно бе забелязал непохватните й действия. — Все пак движението в Лондон е отчайващо. Особено за човек с твоите ангажименти.
— Вече нямам ангажименти. Реших да не работя за други хора.
— Защо? — изгледа я любопитно Матю.
Сега имаше възможност да му изясни причината за решението си, но предпочете да не го прави. Защо да му дава повод за злорадство? Всъщност вината не бе в него, а в нейната наивност.
— Защото… защото единствено вечер мога да се виждам с Пол — измърмори накрая. — Но къде отиваме? Не разполагам с много време.
— Да нямаш среща с годеника си? — намръщи се Матю.
— Да, наистина.
— Тогава да спрем тук — добави хладно той и посочи табелата пред тях. — „Черния гарван”! Името ми допада. — Тъй като Саманта не отговори, той зави към паркинга и рязко спря. Измъкна се от колата и промърмори: — Да се надяваме, че имат солидни запаси от уиски.
Тя изскочи от колата. Не искаше Матю да заобикаля и да й помага.
— Не трябва да пиеш…
— … и да караш, знам — прекъсна я той. — Не се безпокой, кардия моя. Свикнал съм вече.
— Какво каза? — намръщи се Саманта, понеже не разгада напевно произнесената дума.
— Кардия — повтори отчетливо той. — Това е на гръцки. Да влезем ли вътре?
— Нима знаеш гръцки?! — смаяно възкликна тя.
— Майка ми е гъркиня — небрежно подхвърли той и спря насред фоайето. — В бара или в салона?
Саманта предостави избора на него, но съжали, когато се озоваха в сумрачно сепаре в ъгъла на бара. Естествено, че ще избере подобно място, помисли си раздразнено тя, когато седна срещу него.
Поиска минерална вода и Матю се намръщи, но изпълни желанието й. За себе си взе чаша пенлива бира и Саманта го погледна изненадано.
— Послушах съвета ти. Нали това пие годеникът ти? Английска бира.
Саманта замръзна. Точно сега ли трябваше да й напомни за Пол?
— Да, разбира се — не обърна внимание на пренебрежителния му тон. — Но какво те засяга това!
— Интересува ме всичко, свързано с теб — отпи от чашата той и избърса с длан пяната от устата си. — Включително и твоят годеник.
— Нямаш ли капка срам! — избухна тя и Матю се сепна.
— Очевидно не, що се отнася до теб. Толкова лошо ли ти се струва?
Саманта реши да не му отговаря и след малко той тихо добави:
— Разкажи ми нещо за себе си. Какво обичаш да правиш? Чия бе идеята за кафенето? На Пол ли?
— Да, действително. Пол много ми помага. Във всичко.
— Освен когато е против интересите му.
— Какво искаш да кажеш?
— Нали той те накара да се откажеш от тържествата? — напомни й тихо Матю и тя разбра, че нарочно бе повдигнал въпроса — Жалко, защото имах изгодно предложение.
За малко да му каже, че вината е изцяло негова, но се досети, че пак ще попадне в клопка. Вместо това се постара да имитира пренебрежителния му тон:
— Още едно ли?
Матю се загледа в чашата си и прекара длан по влажната й повърхност. Това й напомни за допира на дългите му пръсти, а когато мъжът вдигна клепачи и срещна погледа й, тя разбра, че е отгатнал мислите й.
— Какъв е той? — попита дрезгаво Матю, но хипнотизирана от движенията му, Саманта не можа да отговори веднага.
— Не те разбрах…
— Пол — подсказа й той. — Добре ли ти е с него? В леглото, искам да кажа. Защото според мен той нищо не умее.
— Няма как да знаеш…
— От малкото, което знам, бих казал, че си абсолютно неопитна — продължи Матю, без да й обръща внимание. — Годеникът ти сигурно е пълен аматьор.
— По-добре млъкни — изфуча Саманта и сграбчи чашата си, — ако не искаш да я хвърля по теб.
— Защо тогава си тук с мен?
Саманта ахна. Каква наглост, след като почти я отвлече от кафенето! Нима бе забравил, че дойде да я моли. Единствено той бе виновен, че сега са тук.
— Мисля, че трябва да се връщаме — заяви колебливо тя и се опита да излезе от сепарето, но Матю й препречи пътя.