— Възможно е — високомерно заяви Аристотел, — но не съм длъжен да помня имената на всички жени, с които спиш.
— И това ли са думи на майка ми? — стисна устни Матю и дядо му се размърда неловко на стола.
— Не знам — намести яката на бялото си сако той.
— Може и да са нейни. Нали ти казах, че понякога забравям.
— Така ли? Представям си колко ще се зарадват конкурентите ти, ако те чуят — подхвърли Матю. — Да не би да остаряваш, дядо?
— Да, стар съм вече — ядно проблеснаха очите му. — Но единственият ми внук въобще не го е грижа! Трябва да имам рожден ден, за да ми отдели малко време!
— Не е вярно — въздъхна Матю. — Дойдох да те видя преди… три месеца в Атина.
— Така ли? — изкриви устни дядо му. — Доколкото си спомням, половината от времето беше пиян, а другата половина я проспа!
— Е, добре — измърмори виновно Матю. — Случаят беше по-особен.
— Какво му е особеното? — презрително изсумтя старецът. — Пиеше, защото някаква малка мръсница не искаше да си разтвори краката за теб! Нали майка ти ми разказа всичко. Тя може да те съжалява, но не и аз!
— Кога съм искал да ме съжаляваш? — стисна зъби Матю, припомнил си за миг познатата болка от раздялата с Мелиса.
— Никога, но това не значи, че ти прощавам — предаде се дядо му. — И няма да се учудя, ако историята се повтори, когато Максуел разбере, че си губи времето с теб.
Матю едва не се нахвърли върху стареца. Нарочно се облегна назад и кръстоса крака.
— Няма такава опасност — заяви той и се загледа в белите зайчета, гонещи се по водната повърхност на малкия залив. — И за твое сведение, не съм спал с нея.
— Но възнамеряваш да го сториш.
— Да, така е — изкриви устни Матю.
Дядо му се намръщи и разви целофана на пурата, която бе извадил от джоба си.
— Всъщност каква е тя? — разтършува се той из сакото си и нервно извади кибритена кутийка с емблемата на скъп нощен бар. — Каролайн твърди, че е сервитьорка. Не ти ли стигат жените от твоето обкръжение, че си се захванал с някаква сервитьорка?
Не знаех, че си такъв сноб, дядо — спокойно отвърна Матю, макар че едва сдържаше раздразнението си. — И освен това не е сервитьорка. Мама вероятно ти е споменала за кафенето на Сам. Съвсем доскоро се занимаваше и с организиране на тържества. Винаги си ми казвал, че се възхищаваш от предприемчивостта. Нали така си забогатял. А що се отнася до моето обкръжение…
— Престани, Матю — надвика го острият глас на майка му. — Татко, нали помниш какво каза докторът за пушенето! — Тя измъкна димящата пура от ръката му и я смачка с крак. — Човек не може да ви остави и пет минути насаме, без да се хванете за гушите.
— Няма и толкова — отбеляза спокойно Матю и наметна хавлията на раменете си. — Ще си взема душ. Моля да ме извините, но трябва да измия солта от поквареното си тяло.
— О, Матю — хвана го за ръката майка му, — нали няма да направиш някоя глупост?
— Глупост ли? Какво имаш предвид?
— Ами например да си заминеш.
— Едва ли. Нали днес пристига метресата му — вметна сухо дядо му и извади нова пура. — Остави момчето на мира, Каролайн. С него се разбирам по-добре, отколкото с теб.
Матю ги остави да се разправят за вредата от никотина и прекоси покритата с мраморни плочи тераса пред входа на вилата. Обраслите с дива лоза стени бяха приятно хладни и в най-голямата жега, защото древната конструкция заместваше успешно и най-модерната климатична инсталация.
Останалата част от вилата обаче нямаше нищо общо с древността. Италианският мрамор под босите му крака бе застлан с меки персийски килими, а по стените се виждаха майсторски стенописи. Ярките им цветове свидетелстваха за двойнствената натура на дядо му. От една страна, не обичаше да си спомня, че родът им води началото си от Северна Африка, а от друга — много харесваше мавританската архитектура.
В самата вила имаше достатъчно стаи, обзаведени в различен стил, за да се задоволи всеки вкус. Построена от дядо му с надеждата за голямо семейство, тя се простираше върху повече от декар с множество огромни холове и всекидневни. Двайсетте апартамента за гости хармонираха с прекрасната природа и от красивите им цветни дворчета се разкриваше неописуема гледка. Разположена на скалист нос, вилата бе заобиколена от три страни с бляскавото Егейско море и Матю я смяташе за най-красивото кътче на света, макар че рядко я посещаваше.
Този факт огорчаваше и объркваше дядо му. Но това не бе единственото му разочарование, замисли се самокритично Матю. Кой наследник на подобна търговска флотилия би се отказал от богатството и би създал своя собствена фирма?