Отвори очи и огледа възхитителния пейзаж. От прозореца на хеликоптера се виждаха и най-малките островчета, яхти и всевъзможни плавателни съдове, кръстосващи тази плетеница от земя и вода.
Семейството на Матю живееше на някое от тези островчета, осъзна нервно Саманта. Дядо му вероятно бе рибар или земеделец. По-скоро рибар, реши замислено тя и облиза устните си. Освен ако островът не бе по-голям отколкото очакваше. Не се виждаше обработваема земя. Повечето островчета представляваха скалисти късчета суша с две-три смокини или маслини за сянка и малко стадо овце.
Саманта въздъхна тревожно. Все повече се убеждаваше, че е направила ужасна грешка. Какво знаеше за гърците? Какво знаеше за тяхната кухня? Някъде бе чела, че са много гостоприемни, но статията се отнасяше за туристи, а не за някаква англичанка, гмурнала се в неизвестността.
Хвърли поглед към пилота и забеляза на униформата му емблемата на ,,Аполониус”. Името на корпорацията й бе познато и доколкото си спомняше бе свързана с корабоплаване. Но защо хеликоптерът на корабната компания ще я превозва до Делфус? Да не би фирмата на Матю да е свързана с корпорацията? Как иначе би могла да си обясни и хеликоптера, и неучтивото му решение да не я посрещне в Атина? Ако трябваше да измине пялото това разстояние с ферибот, сигурно щеше да прекара остатъка от деня в път. Но дори да е така…
Притисна скришом свития си на топка стомах. Бе поела голям риск — не знаеше нищо за семейството на Матю, както и за самия него. Трябваше ли да се заблуждава, че мотивите му са почтени, когато почти й бе признал обратното? И какво въобще искаше? Нали бъдещето й бе свързано с Нортфлийт и Пол!
За да разсее мрачните си мисли, Саманта отново се обърна към пилота.
— Скоро ли ще пристигнем? — попита тя с надеждата, че познанията му по английски език не се изчерпват с формалните поздрави и стандартните инструкции преди отлитането.
— Да — потвърди учтиво, но резервирано мъжът и въпреки че усети неговата сдържаност, Саманта продължи да разпитва.
— Господин Пътнам често ли използва хеликоптера?
Въпросът й прозвуча глупаво, сякаш искаше да узнае дали не е возил и други млади жени на острова. Но откъде бе сигурна, че Матю въобще използва хеликоптера?
Изразът на пилота, когато се обърна към нея, сякаш отрази собственото й колебание и той вероятно се зачуди какво ли харесва Матю в нея. След това обаче сви безразлично рамене и се загледа в таблото.
— Той е на негово разположение винаги, когато пожелае — заяви след дълго колебание пилотът и Саманта, която вече не очакваше отговор, се сепна изненадано. — Но тъй като живее в Англия, през повечето време возя майка му.
— Майка му ли? — преглътна тя.
— Да — замълча той и учтиво добави: — Нали сте виждали госпожа Пътнам?
— Не, никога — отвърна разсеяно Саманта, погълната от собствените си трескави мисли. Каква ли бе майка му, след като се разхождаше с хеликоптер? И защо Матю не я предупреди, че семейството му не е съвсем обикновено?
Всъщност грешката бе изцяло нейна, помисли си нещастно тя. Трябваше по-подробно да го разпита, преди да се съгласи да дойде. Донякъде бе подозирала, че щом като дават прием за петдесет души, сигурно са доста заможни, но действителността надмина всичките й очаквания.
Очевидно бе така завладяна от чувство на вина спрямо Пол, че всичко останало й се струваше маловажно. Мислите й се въртяха единствено около отношенията й с Матю и едва когато Спиро спомена името на майка му, разбра колко е била наивна.
Какво правеше тук? Имаше ли право да си играе с чувствата на Пол, когото познаваше цели шест години! Ако се нуждаеше от авантюра — и нима имаше друго обяснение на действията й — защо не избра някой от своята среда, вместо да се забърква с хора, чийто произход все повече я впечатляваше.
— Ще кацнем след десетина минути — съобщи й Спиро и тя стисна изпотените си ръце. Как ли ще реагира, ако го помоли да я върне в Атина? Сигурно ще откаже, реши мрачно тя. Макар че й бе все едно, защото нямаше смелост да попита.
Вече летяха над острова и въпреки опасенията си, Саманта внимателно го разгледа. Не беше огромен, но големината му надхвърляше очакванията й. Тучните му зелени склонове се спускаха към блестящите води на Егея. Няколко белосани постройки в северната част бяха наредени около тесен залив, където очевидно се намираше единственият вход откъм морето. Успя да забележи рибарските лодки на пристана и камбанарията на църквата, след което хеликоптерът отново се насочи на юг, към широкия и дълъг нос.