Гледката бе главозамайваща и невероятно красива. Не можеше да повярва на очите си. О, тя бе чувала за яркото слънце и багрите на Гърция, така впечатляващи след тежката английска зима, но безумният разкош на къщата я слиса.
Хвърли поглед към куфара си, оставен върху красивия скрин до леглото. Дори багажът й се губеше в тази обстановка и изглеждаше не на място — както и тя самата. Защо въобще бе дошла? Защо отстъпи пред обаятелната му настойчивост? Човек с подобна къща не можеше да се нуждае от нейните услуги. Предложението му изглеждаше нелепо и очевидно я бе излъгал.
И все пак нали веднага се бе досетила, че пътуването й не е свързано само с организацията на тържеството. Защо тогава се чувстваше толкова потисната? Нима драстичното разминаване между действителност и очаквания пораждаше тази празнота?
Дръпна се с въздишка от прозореца и огледа бежово-розовия разкош, който я заобикаляше. Когато влезе в апартамента, реши, че е станала грешка. Луксозно мебелираният хол с меките си канапета и резбовани мебели, сякаш не беше за нея. Да не говорим за огромното легло с екзотични завеси в спалнята и разкошно оборудваната баня с дълбокия басейн, удобен дори за плуване. Апартаментът не бе подходящ за нея и за фалшивия претекст, под който се съгласи да дойде.
И сигурно в това бе истинският проблем, осъзна унило тя. Досега си въобразяваше, че независимо от връзката му с Мелиса, Матю е по-различен. Не можеше лесно да осмисли логиката си, но дълбоко в себе си бе таила надеждата, че двамата с Матю биха могли…
Всъщност какво биха могли? Саманта въздъхна горчиво. Да бъдат приятели! Любовници! Или да се обичат!
Засрами се от наивността си. Човек е подобно богатство не се нуждаеше от жена като нея. Каквато и да бе причината за нейното идване — за помощ на майка му не можеше и дума да става — намеренията му едва ли бяха сериозни. Сигурно му се струваше по-различна и доста забавна, но вероятно искаше само да преспи е нея. Тя бе тук, за да го забавлява и парите нямаха значение — доколкото не се опитваше да си втълпи погрешни илюзии.
Трябваше да говори с Матю, преди Спиро да отлети, но не можаха да разменят нито дума. Хеликоптерът още не се бе издигнал, когато се появи усмихната камериерка и я заведе в апартамента. Матю ги последва е багажа, но по пътя го отмени друг прислужник.
Сигурно бе усетил настроението й, но не я придружи до стаята. А може би реши, че е уморена — нали бе пътувала почти цял ден — и я остави да си почине. Саманта обаче бе твърде неспокойна, за да затвори очи. Мястото бе прекалено красиво, за да може да се отпусне.
Все пак трябваше да се съобрази с нея, кипна тя и забрави тревогите си. Нима не разбираше, че не може да общува с неговото семейство и гостите им, сякаш бе една от тях. Защото не беше като тях и никога нямаше да бъде! Очевидно пак разиграваше някакъв театър и тя бе достатъчно глупава, за да се хване на въдицата му.
Саманта погледна отчаяно часовника си и въздъхна. Беше четири и ако не се страхуваше, че ще я видят, би се разходила по плажа. Какво ли не би дала да се махне от тази златна клетка и да избяга от тревожните мисли.
Все пак трябваше да разопакова багажа. Не можеше да си тръгне преди края на тържеството, което щеше да се състои чак утре вечер, а дотогава имаше много време.
— По-добре ли се чувстваш?
Нежните думи я стреснаха и Саманта се извъртя рязко, сякаш я бяха хванали на местопрестъплението. Но защо трябваше да изпитва вина? Особено пък от тези хора! Почувства се объркана, когато съзря Матю, облегнат на сводестата врата на хола.
Сетивата й обаче незабавно реагираха на неговата смугла мъжественост, подсилена от тесните памучни панталони. Те подчертаваха дългите мускулести крака и стройното тяло. Саманта го погледна за миг и веднага отклони очи.
— Не — отвърна тя. — Въобще не трябваше да идвам.
— Защо? — подритва дебелия килим с луксозните си мокасини Матю и огледа иконите по стената. — Не ти ли харесва тук?
— Не — нацупи се Саманта. — Не ми харесва.
— Но защо? — приглади косата си той и задържа ръка на тила — Не ти ли е удобно?
— Удобно! — приглушено повтори тя. — Зависи какво разбираш под тази дума?
— Не те разбирам — намръщи се Матю и огледа зачервеното й лице. — Да не би някой да те е обидил?
— Не — скръсти ръце Саманта и отстъпи към балконската врата. — Не съм говорила с никого. Нали не разбирам гръцки!
Матю прекоси стаята и приближи до нея. Въпреки импулсивното си желание Саманта не се отдръпна. Трябваше да се разбере с него, макар че не й се спореше.