— Ти ми се извиняваш?
— Да — пъхна ръка под косата й той и я придърпа към себе си. След това наведе глава и докосна устните й. — Нали няма да развалиш нашия уикенд заради една невинна лъжа?
Сърцето й биеше лудо. Обливаха я горещи вълни на възбуда и страх. Страхуваше се от него, страхуваше се и от самата себе си. Някъде в подсъзнанието си усещаше, че ако сега се люби с него, не би могла да се върне назад. Решението й щеше да бъде безвъзвратно и вероятно щеше да съжалява за него. И все пак…
— Не знам… — промълви Саманта.
Глупачка, укори се гневно тя и за малко не възкликна на глас.
— Моля те — прошепна Матю и пръстите му нежно погалиха лицето й. Устните му бавно докоснаха нейните.
Ръцете му я обгърнаха и се плъзнаха надолу по извивката на гърба й. Притисна я към себе си, възпламенявайки я с топлия си дъх. Всеки милиметър от тялото й долавяше неговата близост, а настойчивите му ласки не й позволяваха да мисли.
Усети как я завладяват непознати желания и постепенно отвърна на целувките му. Искаше да го докосва така, както той я докосваше. Искаше да усети допира на гладката му кожа. Ръцете й се плъзнаха по тила му и пръстите й се вплетоха в косата. После се впиха в раменете му.
— Сам, Сам — прошепна задъхано той и смъкна презрамката на блузата й. С колебливи пръсти проследи линията между брадичката и нежната гънка между гърдите й. Втвърдените зърна докоснаха ризата му. Той я разкопча с нетърпеливи движения и притисна Саманта към себе си. — Искам да видя тялото ти. Толкова си красива.
— Кой? Аз? — заекна тя и се втренчи в него.
— Ти — отмести поглед той. — Ето, виждала ли си нещо по-красиво?
Тя погледна неволно, макар че идеята да се възхищава от собственото си тяло й се стори също толкова неуместна, колкото й възмутителното безсрамие на нейното поведение. Той свали презрамките на блузата й и плъзна трескави пръсти по голите й гърди.
Краката й се подкосиха. Чувството обаче не беше неприятно — странна слабост се разпростря по корема към треперещите мускули на бедрата й. Заедно с нея дойде и чувството на вина. Защо позволяваше на Матю да я докосва по този начин, когато винаги бе отказвала подобна интимност на Пол?
Всичките й притеснения се изпариха, когато той отново потърси устните й. Допирът на езика и възбудената му плът срещу стомаха й възпламениха нейните сетива. Матю я бе притиснал до стената и ръцете му се плъзнаха възбуждащо по краката и корема й, достигайки гърдите.
— Желая те. Искам да проникна в теб и да се любим до безсъзнание — въздъхна той. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й. — За Бога, караш ме да се чувствам като възбуден хлапак.
— Кой? Аз? — глупаво възкликна Саманта, но устните му, покрили лицето й с хиляди пламенни целувки, и ръцете му, здраво стиснали бедрата й, не й позволяваха да разсъждава. Постепенно потъваше и се разтапяше в горещата му възбуда и възприемаше единствено настойчивия натиск на устните му.
Но в момента, в който трескавото й съзнание вече копнееше да се отправят към леглото, Матю нежно, но решително се дръпна. Когато го погледна недоумяващо, той прекара пръсти по ципа на памучните й панталони и въпреки че на лицето му бе изписана силна страст, очевидно вече се владееше.
— Да, именно ти — каза той и едва след няколко секунди Саманта осъзна, че отговаряше на въпроса й.
— Но и хлапаците понякога трябва да проявят сдържаност. Очакват ни за следобедния чай. Традиция, която майка ми спазва, откакто се е омъжила за баща ми.
Саманта въздъхна тежко и Матю внимателно я погледна. Тя изглеждаше невероятно съблазнителна, облегната на стъклената стена и за миг желанието отново го завладя.
— Облечи се — каза вдървено и Саманта веднага вдигна блузата си. Очите й обаче безпогрешно установиха, че и той едва се владее.
— Не знам какво да облека — измърмори недоволно тя и приглади измачкания плат на гърдите си. Матю мигновено затвори очи, сякаш го прониза болка.
— Добре, ще се погрижа — оправи дрехите си той и излезе от стаята, без да я погледне.
ГЛАВА ОСМА
Матю бе на второто уиски, когато Саманта се появи. Въпреки неодобрението на майка си, той успя да замени чая с доста по-силното питие, но и то не му помогна, когато Саманта излезе на терасата.
Видът й го порази. Облечена в копринените бермуди и леката плажна блуза, които бе измъкнал от гардероба на майка си, тя излъчваше неочаквана, но завладяваща изтънченост. Тюркоазеносиният й тоалет се пресичаше от екзотични ивици в зелено и сиво, които отразяваха лъчите на слънцето. В съчетание с тъмно-русата й коса и бялата кожа, те подчертаваха привлекателността й, а дългите златни обеци й придаваха загадъчност.