Очите й обаче излъчваха неувереност. Изглеждаше много смутена и той инстинктивно реши да я покровителства.
На терасата бяха насядали около трийсетина души. Дядо му имаше само една дъщеря, но твърде плодовити роднини и семейните им тържества гъмжаха от лели и чичовци, които се наслаждаваха на гостоприемството му.
Матю се запаси с търпение, докато майка му представи гостенката на всичките им роднини. Можеше, разбира се, да се намеси, но предпочете да остане на мястото си. Наистина Саманта го впечатли, но подозираше, че това се дължи на променената й външност.
Въпреки това се подразни, когато братовчед му Алекс се захласна по чаровната усмивка и гъвкавото й тяло.
Реши да не излага чувствата си на показ и потисна недоволството си. Насочи се към барчето, но се сблъска с дядо си и разбра, че терзанията му не са останали скрити.
— Значи това е прочутата госпожица Максуел — отбеляза сухо Аполониус. — Представях си я по-различна.
— Така ли? — сдържано рече Матю и си наля солидна доза уиски. — Искаш ли и ти?
— Отрова за черния дроб ли? Не, благодаря — поклати презрително глава Аристотел. — Ще си сипя едно малко узо преди вечеря, но сега главата ми трябва да е бистра.
Матю се усмихна язвително на намека и отпи от чашата си.
— Както искаш, дядо. На твоята възраст човек трябва да внимава със здравето си.
— И на твоята, момче, и на твоята — отвърна остро старецът, който едва се владееше. — За Бога, Матю, защо трябва винаги да ме ядосваш? Нима искаш да ме вкараш в гроба?
— Не преувеличавай, дядо — сви устни Матю. — Не аз, а ти се бъркаш в живота ми.
— Не си прав — наежи се дядо му, допълнително раздразнен от високия ръст на внука си, който го поставяше в неизгодно положение. — Нали знаеш какво очакваме от теб? С майка ти искаме да се ожениш и най-после да улегнеш. Бъдещето на семейството е в твои ръце, а ти правиш всичко възможно, за да ни нараниш.
— Според теб какво трябва да сторя, дядо? — едва се сдържа Матю и погледна намусено Саманта, която се смееше на нечия шега. Очевидно жънеше големи успехи, макар да не знаеше езика. Това го потисна и раздразни, а отгоре на всичко дядо му отново подхващаше старата песен.
— Трябваше да се ожениш за Мелиса — отсече Аполониус, — след като толкова парадираш, че я обичаш. Иначе нямаше да страдаш, когато те напусна! Нали затова се наливаш с алкохол, вместо да ухажваш младото момиче, което така впечатли майка ти.
Матю стисна ядно чашата си. Мразеше да му дават съвети, а дядо му винаги го третираше като малко момче. Остави питието, но не защото се повлия от думите му, а по-скоро поразен от настъпилата промяна.
От доста време не бе изпитвал познатата болка. Мъката, която го терзаеше след раздялата с Мелиса, вече бе изчезнала. Наистина, все още се чувстваше огорчен и обиден, но това по-скоро бе реакция на гордостта му.
— С какво се занимава тя? — продължаваше да разпитва Аристотел.
— Сам ли? — все по-напрегнато следеше движенията й Матю.
— Кой друг? Не си спомням госпожица Мейнуеъринг някога да е работила. — Дядо му погледна намръщено към Саманта. — Опиши ми кафенето й. От пари ли се нуждае, или от помощ?
— Мислех, че вече си забравил с какво се занимава — заяде се Матю. — Доколкото знам, кафенето не й създава проблеми.
— Тогава защо е тук? — изкриви устни Аристотел.
— Защото я поканих — отвърна Матю и посегна към чашата си, но в последния момент преодоля импулсивното желание и пъхна ръце в джобовете. — Искаш ли да те запозная?
— Търсиш претекст, за да я измъкнеш от опеката на майка си ли? — лукаво попита дядо му.
— Какво искаш да кажеш? — изпепели го с поглед Матю.
— Ами… от петнайсет минути я гледаш все по-нетърпеливо — спокойно отвърна старецът. — Сякаш изпитваш ревност. Сигурно държиш на това момиче?
— Не и по начина, за който намекваш — сопна се Матю, ядосан на собствената си реакция. Успя да скрие лошото си настроение, но реши да вземе инициативата в свои ръце. Предпочиташе да излъже, че скърби по Мелиса, отколкото да признае, макар и мимолетните си чувства към Саманта. — Впечатли ме нейната независимост. А и Мелиса заслужава да изпробва горчивата си рецепта.
— Значи използваш това момиче, за да си отмъстиш? — ужаси се дядо му.
— Не съвсем — поколеба се Матю, очевидно стреснат от собствените си думи. — Но връзката ни е чисто сексуална. На мен ми е нужна жена, дядо. Нали не си забравил тези чувства?
— Не — въздъхна Аристотел. — Не съм забравил зова на плътта, но все пак внимавай. Нали знаеш поговорката, че който си играе с огъня, накрая ще се опари.