Матю се усмихна студено и замълча, макар че едва се сдържаше. Майка му вече бе представила Саманта на всички гости, но явно не желаеше да прекъсне разговора им.
Целият кипеше отвътре и дядо му щеше да усети. Дали не се бяха наговорили, внезапно заподозря той. За Бога! Ставаше все по-нервен! Колкото по-бързо приключи със Саманта и я изпрати обратно вкъщи, толкова по-добре.
Реши незабавно да приведе плана си в действие и бързо каза:
— Моля да ме извиниш, дядо.
Вече не го интересуваше чуждото мнение. През столове, шезлонги и пъстри канапета, той закрачи право към Саманта, отвръщайки бегло на поздравите.
Тя пиеше чай с чичо му Хенри, но инстинктивно долови стремителното му придвижване. Майка му също го забеляза, но умело прикри чувствата си. Хенри — отново избягал от многобройните болести на леля Силил — очевидно бе най-подходящ за компания, защото говореше английски.
— Изнесоха ли ти поредната лекция? — както винаги с апломб го посрещна чичо му и Каролайн го прониза с поглед.
— Вероятно Аполон само е изразил радостта си, че отново вижда своя внук — възрази тя и спря сина си, който понечи да отведе Саманта. — Мат, няма ли да я представиш на дядо си?
— По-късно — отсече Матю, тъй като не желаеше отново да се сблъска с Аристотел. За щастие, дядо му бе заобиколен от роднини и можеше да си намери оправдание. — Сега е зает. Нали не възразяваш да се разходим, мамо? Искам да й покажа пещерите.
— Ами… — Каролайн се чудеше как да го разубеди, но решен да не се съобразява с нея, Матю най-безцеремонно измъкна Саманта от терасата.
— Можеше поне да ме попиташ дали искам да се разхождам — възнегодува тя, когато стигнаха до тесните стъпала, водещи към плажа. — Наистина, ти ме доведе тук, но и аз имам някакво достойнство.
— Зная — протегна ръка Матю и се намръщи, когато тя не прие помощта му. — Но как щеше да се чувстваш в компанията на майка ми? Всъщност какво мислиш за нея? Какво ти каза?
Саманта явно нямаше настроение и се притесни, когато се отдалечиха от успокоителната закрила на роднините му. Матю усети, че тя все още се вълнува от следобедната сцена.
— Майка ти беше много мила — свали обувките си тя и ги понесе. — Попита ме откога те познавам.
— И ти какво й каза?
— Че те познавам отскоро. — Саманта се отби от пътеката и нагази във водата. Очевидно искаше да останат в обсега на терасата. Матю потисна нетърпението и също събу обувките си.
— Ще си намокриш панталоните! — възкликна тя, когато водата покри глезените му.
— Ако искаш, ще ги сваля — с известно злорадство я предизвика той. — Хайде, Сам! Не ми се сърди. Нали сключихме примирие?
— Не си спомням подобно нещо — погледна изпръсканите си бермуди Саманта. — Дори не ми обясни какво да направя, след като се преоблека
— Розита не ти ли помогна? — намръщи се Матю.
— Камериерката ли? — сви рамене Саманта. — Да разбира се, но според теб как трябваше да се чувствам сред толкова непознати хора! И вместо да дойдеш, ти остави майка си…
— Майка ми незабавно те обсеби — хвана той един от непокорните й кичури и нервно го приглади. — Повярвай, исках да дойда, но понякога е по-добре да се изчака.
— С дядо ти говорихте ли за мен? — погледна го тя.
— Между другото — неохотно потвърди Матю.
— Не му е приятно да ме вижда тук, нали? Мисля, че и майка ти не е във възторг от идеята.
— Нима? — приближи плътно до нея Матю. — Ако те е обидила с нещо…
— Не — прекъсна нервния му изблик Саманта. — По-скоро искаше да ме предупреди. Намекна ми, не си много сериозен.
— Така ли? — вбеси се той, макар че само преди минути бе заявил същото. Майка му нямаше право да се меси в отношенията им! И какво въобще знаеше за чувствата му, когато се виждаха не повече от десетина пъти в годината?
— Няма значение — обърна му гръб Саманта. — О, каква прекрасна мида! Когато бях малка ги събирах и си правех гривни.
— Каза ли й как сме се запознали? — попита Матю и обви ръце около кръста й. Да вървят по дяволите всички от терасата! Той искаше да я докосне и топлината на стройните й крака бе като мехлем за изтерзаното му тяло.
— Недей — възпротиви се Саманта, но въпреки това се притисна към него и долови силната му възбуда. Страстта му сякаш й се предаде и тя почти не възприемаше думите, които й шепнеше на ухото.
— Ела да ти покажа пещерата — завъртя я той и се взря в широко отворените й очи. — Там поне няма да ни виждат.
Саманта преглътна нервно и докато я наблюдаваше, Матю бе обзет от неочакван пристъп на ревност. Тя бе негова, а не на годеника й — някой си Пол. Вече не знаеше кога ще я пусне, но едва ли щеше да е скоро.