Видя стремителното движение на затварящата се врата, но кракът му успя да предотврати трясъка.
— За Бога, Сам! — възкликна той и я хвана за ръката. Завъртя я към себе си и осъзна колко глупаво се бе държал.
Тя плачеше. Сълзите, от които се бе страхувал, вече бяха реалност. Солени поточета се стичаха по бузите й и тя ги размаза с опакото на ръката си, когато срещна ядосания му поглед.
— О, Боже! — измърмори той повече за собствено оправдание, отколкото като недоволство от нейната чувствителност. Не можеше да я гледа спокойно и изпита облекчение, когато я взе в прегръдките си. — Извинявай — прошепна развълнувано, и попи сълзите й с устни, преди да я целуне. — Не исках да те обидя, но очевидно нараних и двама ни.
Саманта изхлипа, но обви ръце около врата му и се притисна силно към него. Толкова силно, че устните му докоснаха нежната й шия и тя затвори очи, пронизана от страстния му поглед.
Той погали раменете й, зачервени от необичайно силното слънце. Кожата й бе като коприна и копнежът да я люби, да я милва и целува, отново го завладя.
Господи, как я желаеше! Никога не бе изпитвал по-голям стремеж да се слее с някоя жена и безумната му страст правеше безсмислена всякаква съпротива. Защо трябваше да я отпраща, когато рано или късно щеше да я последва? Нямаше да се успокои, докато не бъде негова. Да вървят по дяволите всички последствия!
Искаше я сега — в тази минута. Нейното тяло покорно отвръщаше на ласките му и очевидно правеше ненужна всяка съблазън. Напротив, сега тя го съблазняваше до полуда с пленителната си невинност.
Ръката му сграбчи дръжката на вратата и силно я блъсна. Без да отлепи устни от нейните, той я поведе към леглото. Краката им се блъснаха в таблата и Саманта рязко седна, сепната от хладината й.
Вече бе късно да се колебае и той коленичи пред нея. Приближи и обхвана с длани лицето й.
— Мат — замаяно прошепна тя, но тонът й не изразяваше съпротива. Напротив, когато пръстите му се придвижиха надолу по шията й, тя се надигна и тихо изстена.
Матю потръпна. Меките й длани върху раменете му го възбуждаха и тялото му копнееше за нежната им милувка
Той посегна и решително дръпна връзките на блузата на врата й. Коприненият плат се свлече и разкри гърдите й. След миг блузата се озова на пода и Саманта го погледна тревожно, когато пръстите му погалиха болезнено втвърдените й зърна.
Ръцете му се плъзнаха по гладкия корем надолу между бедрата й. Тя подскочи от натиска на ръката му и сърцето й трескаво заби. Матю нямаше търпение да свали копринените бермуди, които му пречеха да я гали.
Въпреки това със сладостно задоволство удължаваше собственото си мъчение. Придърпа ръката й и затаи дъх, когато пръстите й докоснаха възбудената му плът.
Саманта тръпнеше и нейният страх леко го озадачи. Тя обаче не се отдръпна, а сякаш с готовност откликна на неговите желания. И когато неумело се опита да разкопчае ципа му, Матю реши, че има на какво да я научи.
Нежно я повали на леглото и се отпусна до нея. Свали ризата си, вплете пръсти в косата й и жадно впи устни в нейните.
С лекота свали бермудите и бельото й. Пръстите му нежно докоснаха познатата топла влага
— За Бога, Сам — измърмори той и разкопча панталоните си. Невероятно! Дори Мелиса не го възбуждаше толкова силно. Сякаш за пръв път виждаше жена.
Очите му се насочиха към бедрата и плоския й корем. Пръстите му се плъзнаха между бедрата й, погалиха влажната от възбуда кожа.
Стонът на Саманта го подлуди и с леко движение мъжът разтвори бедрата й. Докато устните му проследяваха нежната й шия, той проникна в нея с мощен тласък.
Движението му бе бързо, по-бързо отколкото би искал и когато най-неочаквано се натъкна на нежната преграда, не можа да се спре. За пръв път бе победен от своята възбуда, възпламенена от стегнатото й тяло.
Завърши почти мигновено, но спиралата на екстаза така го изтощи, че се свлече тежко до Саманта…
ГЛАВА ДЕВЕТА
Саманта бе вперила поглед в тавана. Нежните гипсови фигури се открояваха ясно дори на слабото осветление. Плетеницата от листа и цветя изглеждаше като истинска и сигурно бе коствала месеци упорит труд. Листа и цветя с безличен цвят — като всичко в тази вила външността им бе повече от измамна.
Въздъхна учудена, че не изпитва болка или дори вина, заради собственото си поведение. Пол едва ли щеше да й прости, но тя не чувстваше никаква мъка, а само известна празнота.
Искаше Матю да си отиде. Той лежеше неподвижно, извил глава и сигурно продължаваше да се бори с гнева, изригнал в него, когато разбра, че е девствена. Ако се съдеше по реакцията му, този факт никак не го очарова.