— Само след като разбера какво си й казала. Нали те помолих да й обясниш, че ще се върна за тържеството? Какво си й наприказвала, че веднага е заминала за Англия? Защо ти се доверих, за Бога! Трябваше сам да говоря с нея.
— Нали не си могъл — трепна тя, когато свирепият му поглед я прониза. — Ти ми каза, че не е пожелала да ти отвори вратата.
— Нищо подобно! Казах, че вратата е заключена — натърти Матю. — Сигурно е била в банята и не е могла да ме чуе. А ти толкова настояваше веднага да тръгна.
— Безпокоях се за Мелиса — заоправдава се майка му. — Както и ти самият. Иначе не би заминал така внезапно.
— Да, добре. Значи и двамата се излъгахме, така ли? — презрително изсумтя той. — Кажи ми все пак, да не би случайно и ти да си замесена?
— Матю! — погледна го възмутено та
— Ти си способна и на това — бръкна в джобовете си той и нервно закрачи из стаята — Нали винаги си ме убеждавала да се оженя и вразумя. Нима си въобразяваш, че театралното поведение на Мелиса ще ме впечатли, след като всичките й предишни усилия бяха напразни?
— Ти си жесток и коравосърдечеп.
— Но съм прав — студено заключи Матю. — Петте сънотворни таблетки едва ли са достатъчни, за да оправдаят изгубеното време на лекаря и сестрите. И нека погледнем истината в очите. Принцът е разбрал, че Мелиса спи с друг.
Майка му се стресна и той бързо добави:
— Не с мен. Мелиса има твърде гореща кръв и очевидно с принца не е много щастлива в тази област. Не искам да повтарям не особено деликатните й думи, но според тях, част от неговата анатомия е по-студена дори от родните му степи
— Не желая да слушам подобни приказки — посегна към тоалетното мляко Каролайн и нервно отвъртя капачката — Не вярвам Мелиса да е толкова глупава!
— Не е — спокойно се съгласи Матю, — но всички правим глупости, когато се поддадем на чувствата си.
— Намекваш, че навремето трябваше да се ожениш за нея ли? — вдигна глава майка му.
— Не — твърдо заяви той и лицето му отново помръкна — Искам да кажа, че си постъпила глупаво като си изпратила Сам в Англия. Нима си въобразяваш, че има някаква разлика? Далеч от очите, далеч от сърцето. Това ли е твоят принцип?
— Пак ли ще се срещаш с тази жена? — избухна Каролайн.
— Да — сериозно я погледна Матю. — И не я наричай тази жена. Името й е Саманта. Сигурно ще трябва да го запомниш.
Майка му пламна, но предпочете да замълчи.
— Е, аз не мога да те спра, разбира се — лаконично заяви тя и напудри петното на бузата си. — В интерес на истината обаче, не съм я карала да се връща в Англия. Саманта си замина по собствена воля. Предложението бе нейно.
— Не ти вярвам — мигновено отвърна той, но за пръв път откакто нахлу в стаята й, гласът му сякаш потрепери.
Каролайн примига учудено и изтри пръсти в топчето памук. Много мисли й минаха през главата през последните двайсет и четири часа, но нито за миг не заподозря, че това обикновено момиче може да не е увлечено по нейния син. Наистина, Саманта си замина без никаква подкана, но нали Каролайн почти не й остави друга възможност. Ами ако е сгрешила и момичето не е било чак толкова разстроено, колкото предполагаше? Лицето му изразяваше безразличие, но Каролайн го изтълкува като прикриване на чувствата. Ами ако се е излъгала? Ако синът й наистина е запленен от това момиче?
Подобна мисъл й бе неприятна и тя реши, че Матю просто не е на себе си. Нали все още страдаше по Мелиса?
Но защо се върна, след като годежът й с принц Джорджо явно се бе провалил? Нали Мелиса го обичаше и затова го извика в болницата, където трябваше да й промият стомаха. По щастлива случайност това момиче беше тук, когато Матю получи драматичната вест. Заминаването му неминуемо щеше да се отрази върху отношенията им. И тъкмо когато бе решила, че нещата се нареждат добре, всичко сякаш се преобърна.
Каролайн поглади замислено бузата си. Всичко й се струваше нереално. Сигурно бе прекалено нервна. Матю реагираше по странен начин, а тя се притесняваше от несъществуващи проблеми. Дали не го ядоса, като провали плановете му за уикенда? Е, за Бога, щеше да изтърпи една вечер и без жена!
— Казах, че не ти вярвам — изръмжа той и Каролайн установи, че продължава да я гледа ядосано. За щастие не можеше да прочете мислите й. Нямаше да му бъдат много приятни.
— Но е точно така — отвърна тя и продължи по-уверено: — Настоя да тръгне рано сутринта. Едва я убедих да остане за вечеря.
— Глупости! — сви устни Матю и реакцията му я разтревожи.
— Наистина, Мат! — възкликна отчаяно тя, и за да овладее положението, направи опит да се пошегува. — Започвам да си мисля, че си влюбен в това момиче!