— Не — отвърна накрая тя, осъзнавайки, че държи положението в ръцете си. Нямаше смисъл да разпалва страсти. Заради Пол и собствената си чест трябваше само да се избави от Матю. — Господин Пътнам тъкмо си тръгваше.
Враждебният й поглед не му даде възможност да възрази. Саманта заобиколи Пол и отвори вратата.
— Благодаря ви за предложението — добави студено тя, — но го смятам за неприемливо.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Матю влезе забързано в офиса си, но се стресна при вида на прегърбената фигура зад бюрото.
— Дядо! — възкликна раздразнено той, но мигновено се овладя. — Защо никой не ме предупреди, че ще пристигнеш в Лондон?
— За да не измислиш някаква несъществуваща причина и да изчезнеш — отвърна спокойно Аристотел. Тъмните му очи, досущ като на внука му, блеснаха тържествуващо. — Исках също да проверя дали са основателни страховете на майка ти.
— С нея ли си говорил? — намръщи се Матю.
— Да не мислиш, че не споделя тревогите си с мен? — още повече се оживи старецът. — Скъпи мой, минаха цели шест месеца от рождения ми ден! Шест месеца откакто заяви, че не желаеш повече да се срещаш с госпожица Мейнуеъринг!
— И какво от това? — вдигна рамене Матю.
— Докога ще стоиш в офиса? — погледна скъпия си златен часовник дядо му. — Знаеш ли, че минава девет? Нима искаш да грохнеш от преумора?
— Не ставай смешен! — сви устни Матю.
— Кое е смешното? — ядоса се старецът. — Защо не се погледнеш в огледалото? Да не си болен?
— Не — въздъхна Матю и се стовари на стола пред бюрото. — Просто съм изморен.
— Нима?!
— Наистина — кръстоса крака Матю и се подпря на лакът. — Мога да ти обясня с какво се занимавам, но знам, че не се интересуваш от „Дж. П. Софтуер”.
— Точно така — махна гневно дядо му. — Не искам и да чуя колко успешно проваляш надеждите ми за бъдещето на корабната компания. Ако те оставя, сигурно би разпродал имуществото и би оставил хиляди хора без хляб. Аз обаче не съм съгласен и се вбесявам, че въобще не се трогваш от моите чувства.
— Не си прав — тихо, но отчетливо измърмори Матю. — Ако искаш вярвай, но съм готов да поема задълженията си. Не съм малко момченце и мога сам да се грижа за себе си.
— Така ли? — скептично го погледна дядо му, но в думите му пролича известно безпокойство. — Майка ти се тревожи за теб, а сега вече и аз. Казва, че не се храниш и наистина си отслабнал. Да не би отново да пиеш? Лошият ти вид вероятно не се дължи само на преумора!
— Стига, дядо. Чувствам се добре. И не пия или поне не надхвърлям границите на нормалното. Всички обаче се нуждаем от някакъв стимул. Дори ти самият.
— Тази жена е виновна за всичко — поклати глава дядо му.
— Коя жена? — внимателно го погледна Матю.
— Госпожица Мейнуеъринг, разбира се — раздразнено рече Аристотел. — Все пак защо не се ожениш за нея и не разрешиш проблемите си? Много добре знаеш защо тя се сгоди за принца! Сам ми каза, че не е възнамерявала да сложи край на живота си, а просто е искала да се върнеш при нея. Освен това все още е в Лондон и онзи ден се е видяла с майка ти на някакъв благотворителен бал. Може да не е особено умна, но очевидно държи на теб…
— Дядо! — прекъсна грубо монолога му Матю. — Докога ще ти повтарям, че чувствата й въобще не ме интересуват! Знам защо разигра номера е таблетките. Постарах се да научи, че заминавам е друга жена за Делфус и тя реши, че трябва само да ми дръпне конците, за да дотичам. Но не позна! Отидох да я видя, разбира се. Нали не знаех какво е истинското положение. Няма никакъв шанс да подновим нашата връзка. Повярвай, дядо, каквито и да са били чувствата ми към Мелиса, те са минало!
— Тогава каква е причината?
— За Бога, дядо! — погледна го с безизразни очи Матю. — Вие с майка ми нямате ли си друга работа?
Старецът свъси сивите си вежди и съвсем заприлича на внука си. Втренчи се в него, сякаш искаше да прочете мислите му и когато Матю извърна глава, той се плесна по челото и рече:
— Разбира се! Ама че съм глупак! Видях я със собствените си очи, но се оставих да ме разубедиш. Това е другата, нали? Тази е кафенето!
— О, за Бога! — Матю рязко се изправи. — Стига, дядо! Защо не ми вярваш, че съм преуморен от настройката на новата програма? Вярно, малко прекалих с работата и не се храня редовно, но в това няма нищо странно. И други работят толкова упорито. Свалих някой и друг килограм и ти веднага се впечатли от глупостите на майка ми и реши да влезеш в ролята на строг баща. Е, не е нужно. Не ми трябват твоите напътствия.
— Заради работата ли не се срещаш с никакви жени? — спокойно попита Аристотел. — Да не си дал обет за безбрачие?
— Може би — потисна гнева си Матю и приближи до прозореца. Светлините на града сякаш пронизваха отражението му в тъмното стъкло. Пъхна ръце в джобовете си и изпита желание да остане сам. Не искаше непрекъснато да му повтарят, че е отслабнал. Какво като е загубил няколко килограма? Повече се страхуваше да не си загуби разсъдъка.