— Извинявай — измърмори след малко и въпреки страховете си, Саманта го накара да се облегне на рамото й.
В ярко осветения хол мъжът изглеждаше още по-зле. Лицето му бе изпито, а очите хлътнали. Седеше облегнат на дивана сякаш не бе почивал от няколко дни. Колкото и да си повтаряше, че всичко това не я засяга, Саманта усети как сърцето й болезнено се сви.
— Родителите ти тук ли са? — попита той и опита да прикрие слабостта си.
Саманта реши, че няма смисъл да го заблуждава.
— Не, те са на остров Тенериф. Заминаха тази сутрин.
— За колко време? — изправи се Матю.
Саманта се поколеба преди да отговори. Но какво можеше да й стори? Той бе като инвалид.
— За две седмици. Искаш ли сандвич? Нали не си вечерял…
— Не си спомням кога ядох за последен път — дрезгаво отвърна Матю и седна на ръба на дивана. — Сам, възнамеряваш ли да се омъжиш за Уебстьр? Трябва да знам! Не мога повече да издържам!
— Какво не можеш да издържаш? — трепна Саманта.
— За Бога, Сам — с мъка се изправи той. — Отговори ми! Още ли си сгодена за Пол?
Тя приближи към него и безпокойството надви страха й.
— Седни — хвана го за лакътя. — Едва се държиш на крака. Ще ти направя сандвич и после ще говорим.
— По дяволите! — ядоса се той и когато Саманта опита да го бутне на дивана, я повлече със себе си. Седна, но обхвана лицето й е длани и настоя: — Кажи ми! Знаеш, че те обичам. Не можеш ли поне малко да ме съжалиш и да ми спестиш мъчението?
Саманта внимателно го погледна. Усещаше топлия му дъх, леко ухаещ на уиски, цигари и студена есенна мъгла. Отдавна не го бе виждала, но си спомняше всяка извивка на лицето му и за малко да оправи непокорния кичур, паднал на челото му.
— Не — рече тихо. — Отдавна не съм сгодена за Пол. По-точно, откакто се върнах от Гърция.
— Не може да бъде! Сам, да не искаш да кажеш, че когато дойдох в кафенето, ти вече не си била сгодена за Уебстър?
Саманта кимна.
— Но защо? — поклати глава той. — Аз ли бях виновен? Искам да кажа, аз ли ти разбих живота?
Саманта го хвана за реверите на сакото, завладяна от непреодолимо желание да се притисне до него.
— Да, когато си отиде — прошепна развълнувано и го погледна просълзена.
— Но защо не ми каза? — Матю погали е несигурни пръсти косата й. — А аз мислех, че точно това искаш.
— Аз… се страхувах. Обичах те, но се страхувах — призна Саманта и вдигна ръка към лицето му. Нямаше защо повече да извърта. Ако искаше, той можеше да й отмъсти, но това не я плашеше. Само с него животът й имаше смисъл.
— О, Сам! — простена Матю и докосна устните й. Прегърна я и нежно я привлече към себе си. — Нали няма пак да ме прогониш? Знам, че направих грешка, но сега мога да я поправя.
Саманта цялата трепереше, но успя да кимне. Родителите й едва ли щяха да одобрят поведението й, но тя не можеше да живее без Матю. Независимо от всичко, щеше да бъде с него.
— Добре — промълви той със сетни сили. — Ще се оженим веднага щом се разбера с близките си.
— Да се оженим ли? — възкликна изненадано тя и Матю я погледна разтревожено.
— Да — потвърди той и се свлече на дивана. — Моля те, не започвай да спориш! Почакай да се съвзема.
Шуртенето на душа й подсказа, че Матю се е събудил. Не беше чула кога се е изкачил по стълбите, но сигурно вятърът бе заглушил стъпките му.
Трескавият й мозък почти не й позволи да мигне. Не можеше да заспи, развълнувана от мисълта, чс Матю лежи долу на дивана. Няколко пъти провери дали не сънува, но когато в ранните часове слезе на пръсти и го зави с още едно одеяло, любимите черти й се сториха невероятно истински.
Опитваше се да не мисли за думите, които й бе казал, преди да заспи. Трябваше да се радва на предложението му, но то само й напомни кой бе той и как но се очаквате от него. Наистина, тя го обичаше, но дали обичта й щеше да му бъде достатъчна?
Дочу стъпки на площадката и затаи дъх. Вратата обаче не се отвори и Саманта се измъкна от леглото.
Матю тъкмо излизаше от стаята на родителите й. Беше гол, омотал хавлията около кръста си. Мокрите кичури коса бяха залепнали за врата му.
— Какво правиш? — прошепна тя и веднага осъзна колко безсмислено бе понижила глас. Имаше нещо вълнуващо в това, че бяха сами в бащината й къща и когато Матю се обърна към нея, краката й се подкосиха.
— Теб търся — каза той и на фона на светлината от банята, й се стори много по-освежен.
Матю прекоси площадката и погледна одобрително тънката й нощница.
— Връщай се в леглото — добави многозначително. — Нощта още не е свършила.
Часове по-късно Саманта отвори очи и откри, че Матю вече е буден. Въпреки споделените им ласки, тя се изчерви, когато срещна погледа му, а мъжът решително отметна завивката и целуна гърдите й.