— Обичам те — промълви Матю и погали изящните зърна. — Казах ли ти го вече?
— Няколко пъти — вдигна ръце тя и го придърпа към себе си. — О, Мат, радвам се, че дойде.
— И аз се радвам. И кога ще ме превърнеш в порядъчен мъж?
— О, Мат! Не е необходимо да се жениш за мен. Този път няма да ти поставя подобно условие.
— Но аз го поставям. Не искам да ти дам възможност отново да ме напуснеш. Искам да станеш госпожа Пътнам и всички да го разберат.
— Включително и семейството ти ли? — прехапа устни Саманта.
— На първо място — натърти Матю и обсипа устните й с целувки.
— Искаш децата ти да знаят кой е баща им ли? — предположи тихо тя и Матю простена.
— Знаеш ли, по едно време се надявах да си бременна. Бях готов на всичко, за да се върнеш при мен.
— Но ти не дойде — намръщи се Саманта.
— Не, защото продължаваше да се срещаш с Уебстър. Разбрах, че не си се омъжила за него, но едва след разговора с дядо си събрах смелост да те попитам.
— Какво говориш? Откъде си знаел, че се виждам с Пол?
— Накарах да те проследят — леко се изчерви той. — В началото не вярвах, че ще продължиш връзката си, но когато ми изпратиха доклада…
— Пол не приемаше отказа ми. Казах му за теб, но той продължаваше да идва. — Саманта замълча за момент. — Но вече има нова приятелка.
— Така ли? А ти как го прие?
— Със задоволство и облекчение.
— Добре — някак самодоволно рече той. — Господи, колко е часът? Имам среща в дванайсет и половина.
— Нима си тръгваш? — сепна се Саманта и на привлекателното му лице се появи усмивка.
— Не без теб — нежно каза той. — Налага се да дойдеш. Ще обядвам с майка ми в „Савой”.
— О! — сви устни тя и Матю се засмя, забелязал объркването, изписало се на лицето й.
— Трябва да се срещне с бъдещата госпожа Пътнам — твърдо заяви той. — Не се безпокой, тя знае, че съпротивата й е безсмислена.
— Какво искаш да кажеш?
— Аполониус вчера я обвини, че ми е съсипала живота. Ако не се бе постарала да те върне в Англия, сигурно вече щяхме да сме женени.
— Не ти вярвам — ахна Саманта.
— Защо да те лъжа? — усмихна се Матю.
— Вече няколко пъти си го правил — настоя тя.
— Само, когато те желаех — сви рамене Матю. — А аз те желая от мига, в който те видях.
— Но… — направи последен опит Саманта. — Не знам дали искам да бъда като майка ти. Богатството изглежда не я е направило щастлива, нали?
— Аз също не искам да бъдеш като нея — отвърна пламенно Матю. — Ето защо убедих дядо си да й възложи ръководството на корпорацията, когато се оттегли. Двамата с теб ще живеем в Лондон и аз ще се занимавам само с ,Дж. П. Софтуер”. Когато майка ми се умори да командва, ние вече ще се радваме на внуци. А сега ми отговори, ще се омъжиш ли за мен?
Саманта кимна, сърцето й преливаше от щастие…
КРАЙ