Най-неочаквано то се оказа покана. Мелиса го канеше на празненството, организирано в чест на годежа. Очевидно освен формалното му обявяване, извършено на официалната вечеря в дома на нейните родители, тя и годеникът й възнамеряваха да поканят приятели и познати на лек коктейл.
Матю въздъхна дълбоко и се загледа в писмото, сякаш искаше да го изпепели с поглед. Накрая го захвърли грубо на бюрото и подпря юмруци на неравната повърхност. За Бога, нима Мелиса наистина вярваше, че е възможно да приеме поканата й? Идеята бе абсурдна и в известна степен дори жестока.
Дълго време не можа да се успокои и се поколеба дали да не изпрати Виктор за уиски. Трябваше да се досети, че писмото няма да е никак приятно. Мелиса желаеше отмъщение и бе решена да го получи.
Изруга през зъби и рязко се изправи, опитвайки се да овладее чувствата си. Ядът сякаш постепенно уталожи болката му. Мелиса нарочно бъркаше в раната и вероятно очакваше да й откаже.
Дали пък не искаше да се върне при него? Само че щеше да му постави допълнителни условия, помисли си иронично той. Беше го заявила съвсем ясно, когато я помоли да остане.
И все пак какво целеше? Да изправи новия си любовник срещу предишния? Може да се окаже забавно, усмихна се горчиво той. И без това винаги бе възприемал връзката им като скрита форма на мазохизъм.
ГЛАВА ВТОРА
— Но защо въобще се захващаш? — Пол Уебстър погледна нервно годеницата си. — Мислех, че заведението ти стига. Нима трябва да се превръщаш в слугиня?
— Не си прав — потисна яда си Саманта Максуел. — Разбери, че идеята е оригинална и с малко късмет може да стане много интересна.
— Интересна ли? — изсумтя Пол. — Да работиш всеки божи ден?
— Не всеки ден — възрази спокойно тя, — а само някоя и друга вечер. Освен това нали няма да ти липсвам — ти си имаш своите клиенти, а аз — моите.
— Все пак мисля, че е лудост!
— Зная. — Саманта отметна непокорните си къдрици с цвят на разтопен карамел и опита да се съсредоточи върху списъка с продуктите. Не бе никак лесно, тъй като Пол непрекъснато мърмореше.
— Искам да кажа — продължи по-меко той, — че ти не си професионален готвач. Завършила си университет и вместо да станеш учител, смяташ да си играеш на домакиня в нечия чужда кухня.
— Не си играя на домакиня — рязко възрази Саманта и лицето й пламна. — Все пак работата ми харесва. Разбери, това е истинско приключение, което може да положи началото на голям успех.
— Да приготвяш чужда храна!
— Да я доставям на хора, които нямат време или желание да се занимават сами.
— С други думи, да се правиш на домакиня в чужда кухня.
— Мислех, че се радваш на моя успех — измори се да спори тя и огледа замислено празното помещение с красивите венециански щори и белите ленени покривки. — Нали идеята за кафенето беше твоя.
— Да, защото се чудеше какво да правиш след университета, а наемът бе изгоден. Ако не беше идиотското ти хрумване да разнасяш сандвичи, едва ли щях да ти предложа подобно нещо.
— Но го стори, за което съм ти много благодарна — намести солниците и подреди алените салфетки тя. — Тази работа ми допада. Е, разбира се, родителите ми настояваха да уча в университета и нямаше как да ги разочаровам. Не съжалявам, че го завърших. Там научих много неща и най-вече какво искам и към какво трябва да се стремя.
— Към успех в бизнеса ли? — поклати глава Пол.
— А аз мислех, че искаш да се омъжиш за мен.
— Разбира се. — На нежното й лице се изписа тревога. — Но това не е единствената цел в живота ми. Искам да имам и професия, Пол. Разбери!
— Нима мислиш, че организирането на тържества е най-удачното решение? — въздъхна той.
— Все още не знам, но сякаш провидението изпрати Джени при мен. А и контактите по време на нейното парти много ми помогнаха.
— Но повечето хора живеят в другия край на града! Как ще изминаваш целия този път по тъмно?
— О, Пол! — прекоси стаята Саманта и седна в скута му. — Не се тревожи за мен. Аз съм сравнително добър шофьор, пък и нощите стават все по-къси.
— А когато отново настъпи зима? — предаде се Пол и докосна с устни врата й. — Но тогава вече ще сме женени, нали? Ще имаш достатъчно грижи вкъщи.
Саманта неопределено кимна, но Пол бе твърде зает с целувката, за да обърне внимание. Когато обаче ръката му се придвижи към копчето на блузата й, тя го спря. Обичаше го, но не можеше толкова бързо да сменя настроението си. Освен това не смяташе, че сексът трябва да служи за изглаждане на разногласията.