Филип К. Дик
Безценен артефакт
Под вертолета на Милт Бискъл се простираха съживените земи. Беше поработил здравата в своя регион на Марс, раззеленен след възстановяването на древните канали. Доста години докарваха в този унил есенен свят пясък и жаби. Пустинен свят, посипан с праха на времето, мрачен и безводен, жертва на конфликта между Проксима и Тера. Скоро тук ще дойдат първите емигранти от Земята, ще подадат заявки за участъци и ще станат собственици. А той може да излезе в пенсия. Или да се върне на Земята, за да докара тук семейството си — ще има предимство в получаването на парцел, заслужил го е като инженер-реконструктор. Неговият регион се възстановяваше по-бързо от останалите, значи наистина заслужава тази награда.
Милт Бискъл натисна бутона на предавателя си.
— Говори реконструкторът на Жълтата — каза. — Искам да се видя с психиатър. Без значение кой, но по-бързо.
Когато Бискъл влезе в офиса, доктор Де Винтер се изправи да го посрещне.
— Знам прекрасно — започна той, — че сте най-творческата личност между четирисетте реконструктора. Не се изненадвам, че сте уморен. Даже Бог е трябвало да отдъхне след шест дни такава работа, какво да говорим тогава за вас… Докато ви чаках, получих от Земята новини, които вероятно ще ви заинтригуват.
Той взе от бюрото си някакъв лист.
— Първият кораб с преселници идва скоро и… ще се заселят направо във вашия район. Поздравявам ви, господин Бискъл.
— А ако аз поискам да се върна на Земята?
— Е, ако имате намерение да доведете семейството си…
— Искам да ми помогнете — рече Бискъл. — Чувствам се прекалено уморен. А може да е депресия. Та бих искал да ми помогнете да прехвъля вещите си в кораба, включително и кактуса.
— Шест години работа — изненада се доктор Де Винтер, — а сега се отказвате от заслужената награда? Скоро посетих Земята — тя си е същата, каквато я помните.
— А вие откъде знаете каква я помня?
— Исках да кажа — поправи се Де Винтер, — че си е същата като преди. Малки апартаменти на много семейства, препълнени кухни. Магистралите са толкова задръстени, че можеш да караш чак след единайсет…
— За мен множеството ще е благо. След шест години работа между роботи и автомати…
Той твърдо настояваше на своето. Въпреки че дълго и успешно бе работил тук, а може би точно заради това, той искаше да се върне, въпреки всичките аргументи на психиатъра.
— А ако вашата жена и деца, Милт — промърмори Де Винтер, — са сред пътниците на първия кораб?
Сякаш между другото издърпа някакво листче от бюрото си и зачете:
— Госпожа Фей Бискъл, Лаура С. Джун. Жена и две момичета. Това вашето семейство ли е?
— Да — призна Милт Бискъл невъзмутимо.
— Е, разбирате, че не можете да се върнете на Земята. Сложете перуката си и вървете да ги посрещнете на трета писта. И сменете зъбите си, стига с тези стоманени.
Бискъл кимна огорчено. Като всички земяни, и той беше изгубил косите и зъбите си след войната. По време на работа в Жълтия район на Марс не използваше скъпи перуки, а стоманените зъби намираше за по-удобни…
Почуства се без вина виновен. Това чувство не го напускаше още от времето, когато разгромиха проксимяните. Самата война си беше горчилка. Несправедливо бе една от двете култури да пострада, и двете имаха свои аргументи. Марс просто стана арена на съперничеството. И двете я искаха за своя колония, за да се избавят от проблема с пренаселяването. Слава богу, Земята използва по-добра тактика…
— Между другото — добави доктор Де Винтер. — Знам за вашите намерения относно колегите ви, инженерите.
Бискъл вдигна очи.
— Знам — продължи Де Винтер, — че се събират в Червения район, за да изслушат вашия отчет. По-точно вашия просмукан от страх доклад, че всичко е напълно погрешно. А не предлагате алтернатива. Затова поех риска да изпратя предупреждение до инженерите по въпроса за вашата умствена преумора. Ще бъде прочетено на срещата… Извинявайте за прямотата.
— Все едно, аз ще се изкажа — избухна Бискъл.
— Добре, значи можем да стигнем до компромис. Посрещнете семейството си, а ние ще ви организираме пътуване до Земята. За наша сметка. Но затова пък вие ще се откажете от доклада си или поне няма да смазвате самочувствието им с илюзорните си предчувствия. — Де Винтер го следеше внимателно. — След всичко преживяно идва критичен момент. Пристигат първите заселници. Трябва да се избягват всякакви неприятности. Ние не искаме някой да почувства дискомфорт.
— Ще ми направите ли една услуга? — попита Бискъл. — Покажете, че имате истинска перука и зъбни протези. Тогава ще повярвам, че сте земянин.