* * *
– Значи, обичаш гари от съвсем малък, така ли? – изрече с възхита Кимото Сара.
Цукуру кимна. Донякъде предпазливо. Не му се искаше да го вземе за вманиачен в професията си глупак, каквито често се срещат в техническите училища и в различните служби. Но всъщност се получи май точно така.
– Кой знае защо, от малък обичам гари – призна си той.
– Каква житейска последователност само – отбеляза тя.
Макар това да я забавляваше донякъде, все пак той не долови в думите й отрицание.
– Въпреки че не бих могъл да обясня добре защо гари и защо не друго, а гари.
– Може би призвание – усмихна се тя.
– Може би.
Не разбра защо подеха този разговор. Онова се бе случило много-много отдавна и той искаше по възможност да го заличи от спомените си. Само че, кой знае защо, Сара пожела да й разкаже за гимназиалните си години. Какъв ученик е бил, какво е правил. И докато се усети, разговорът пое естествения си ход и той вече й разказваше за топлите дружески отношения на групата на петимата. За цветните четирима и за Цукуру, който нямаше цвят.
Седяха в малък бар в покрайнините на Ебису. Възнамеряваха да вечерят в един познат й малък ресторант с японска кухня, но тя каза, че е обядвала късно и няма апетит, затова отмениха резервацията и накрая решиха да седнат някъде за по един коктейл с мезе от сирене или ядки. Цукуру също не беше особено гладен, тъй че не възрази. А и поначало не ядеше много.
Сара беше с две години по-голяма от него и работеше в голяма туристическа фирма. Специалността й бяха задграничните групови туристически турове и затова често ходеше в командировки в чужбина. Цукуру осъществяваше призванието си в отдела за проектиране на гарови сгради на железопътната компания, обхващаща цялата западна част на района Канто. Макар и без пряка връзка, работата и на двамата имаше отношение към транспорта. Запознаха ги на парти по случай новата къща на негов началник, а след това си размениха писма по електронната поща и сега се срещаха за четвърти път. На третата среща вечеряха, после отидоха в дома му и правиха секс. Нещата се развиваха съвсем естествено. Днешната, четвъртата им среща бе седмица след предишната. Деликатен етап. Ако продължаха в този дух, отношенията ми щяха вероятно да се задълбочат. Той беше на трийсет и шест, тя – на трийсет и осем. Напълно в реда на нещата, но съвсем различно от гимназиална любов.
Още щом я видя за пръв път, Цукуру хареса невероятно лицето й. Не беше красавица в класическия смисъл на думата. Изпъкналите й скули издаваха несъмнено упорство, носът й беше тънък и леко изострен. Но в тези черти имаше нещо живо и приятно и тъкмо то привлече вниманието му. Втренчеше ли се в нещо, обикновено тесните й очи внезапно се отваряха широко и в тях се появяваха черни зеници, преизпълнени с любопитство и абсолютно неподвластни на страх.
Цукуру обикновено не му обръщаше внимание, но на тялото си имаше едно много деликатно и чувствително място. Беше на гърба. Ръката му не достигаше това меко и наистина нежно място, което бе почти винаги закрито с нещо и не се виждаше. Но тъкмо когато най-малко го очакваше, то се подаваше неочаквано и попадаше под натиска на нечии пръсти. Тогава във вътрешностите му се завихряше движение, отделяше се някакво особено вещество, което се смесваше с кръвта и достигаше до всяко ъгълче на тялото му. Възбудата, породена от веществото, беше физическа, но в същото време и душевна.
Когато за пръв път срещна Сара, изпита чувството, че мястото на гърба му е притиснато от невидими и незнайни пръсти, протегнали се отнякъде. В деня, когато се запознаха, разговаряха много дълго, само че той не си спомняше за какво. Помнеше само смаялото го усещане на гърба и неизразимата с думи особена възбуда, в която то хвърли духа и тялото му. Имаше чувството, че части от него се отпускат, други се стягат. Какво означаваше това? Няколко дни не престана да разсъждава за смисъла му. Само че не го биваше да разсъждава за нещо, което няма форма. Цукуру й изпрати имейл и я покани на вечеря. За да изясни смисъла на онова усещане и възбуда.
Освен външния й вид точно толкова му хареса и начинът й да се облича – дрехи без излишни орнаменти и с естествена и красива кройка, които освен това лежаха идеално и очевидно удобно на тялото й. Създаваха впечатление за семплост, но дори и той си представяше без особено затруднение колко време й е отнел изборът им и колко е платила за тях. Аксесоарите и гримът, също изискани и дискретни, бяха съчетани с дрехите й. Цукуру не обръщаше особено внимание на облеклото си, но открай време обичаше да гледа жени, които умеят да се обличат добре. Наподобяваше насладата от хубава музика.