Двете му сестри, които бяха по-големи от него, също обичаха да се обличат по европейски и макар той да беше още малък, често, преди да отидат на среща, го караха да им каже какво мисли за тоалета им. При това, кой знае защо, съвсем сериозно. „Е, какво мислиш за това?“ „Добра ли е тази комбинация?“ И Цукуру се произнасяше сериозно и откровено като истински мъж, а в повечето случаи те приемаха с уважение мнението му и на него му ставаше приятно. Неусетно това му стана навик.
Докато пиеше бавно уискито си със сода, в главата му тайничко се прокрадна картината как съблича роклята, с която бе Сара. Разкопчава теленото копче, сваля внимателно ципа. Бяха се любили само веднъж, но сексът с нея беше приятен и пълноценен. Тя изглеждаше с пет години по млада – и облечена, и гола. Кожата й беше бяла, гърдите, макар и малки – добре оформени. Изумително бе да я гали дълго-дълго, а след като се изпразни, притискайки тялото й в прегръдката си, в душата му се разля наслада. Но само това, разбира се, не стигаше. Даваше си ясна сметка. Обвързване на човек с човек. Щом получаваш, трябва и да даваш.
– А твоите гимназиални години какви бяха? – попита я Цукуру.
Сара наклони леко глава и отвърна:
– Няма значение какви. Глупаво е за разказване. Добре, де, някога ще ти разкажа, но сега искам да чуя твоята история. Какво стана с групата на петимата толкова близки приятели?
Цукуру грабна шепа фъстъци и лапна няколко.
– Не можехме да го изречем, но помежду си имахме няколко негласни споразумения, едно от които беше „На всяка цена да вършим по възможност всичко заедно“. Тоест да избягваме някой с някого, само двама, да правят нещо. Защото в противен случай много скоро групата ни щеше вероятно да се разпадне на части. Трябваше да сме центростремително цяло. Не знам как по-добре да го кажа, но се стремяхме да съхраним нещо като нерушим хармоничен съюз.
– Нерушим хармоничен съюз ли?
Във въпроса й се долавяше неприкрито удивление.
Бузите му пламнаха леко и той поясни:
– Бяхме гимназисти и ни хрумваха какви ли не смехории.
Сара приведе глава и без да сваля втренчен поглед от лицето му, изрече:
– Не са смехории. Но каква всъщност бе целта на този съюз?
– Както вече казах, целта на самата група беше да помагаме на училището с неспособни или нежелаещи да учат деца. Това бе отправната точка и за нас начинанието имаше, разбира се, огромно значение, в което нито за миг не се усъмнихме. С течение на времето обаче основната ни цел стана като че ли самата идея да сме съюз.
– Основната ви цел е била да се съхраните, да продължите да съществувате като група.
– Може би.
– Като Космоса – изрече тя със силно присвити очи.
– Не съм наясно с Космоса, но тогава си мислехме, че това е изключително важно за нас. Да пазим грижовно възникналата помежду ни особена химия. Да я пазим като пламъчето на клечка кибрит от силен вятър.
– Химия ли?
– Силата на случайно възникнало място. Нещо, което не се появява повторно.
– Като Големия взрив ли?
– И за него не знам кой знае колко.
Сара отпи глътка от мохитото си и разгледа внимателно от друг ъгъл формата на листата от мента в чашата. После каза:
– Учих в частно девическо училище и откровено казано, не съм съвсем наясно с неща от рода на смесените групи от момчета и момичета в държавните училища. Не си представям добре какво точно е. Тоест правили сте всичко възможно да превърнете този нерушим съюз в нещо аскетично, само и само да го съхраните. Така излиза, нали?
– Не знам дали „аскетично“ е подходящата дума. Не беше, струва ми се, чак толкова крайно. Мисля обаче, че наистина внимавахме и се стараехме да не привнасяме междуполови отношения.
– Но не можехте да го изречете, така ли?
Цукуру кимна:
– Не го изразявахме с думи. Нито пък имахме писмен правилник.
– И ти какво? Никоя от двете ли не плени сърцето ти, въпреки че сте били непрекъснато заедно с Широ и Куро? От разказа ти схванах, че момичетата са били много очарователни.
– И двете бяха очарователни. Всяка посвоему. Ще излъжа, ако кажа, че бях равнодушен. Но правех всичко възможно да не мисля за тях.
– Всичко възможно ли?
– Всичко възможно – отвърна Цукуру и отново усети, че се изчервява. – А когато това се оказваше непреодолимо, мислех за двете като за едно цяло.
– За двете като за едно цяло?
Цукуру замълча за миг, за да намери подходящите думи.
– Невъзможно ми е да го обясня и не знам как най-добре да се изразя. С една дума, като своего рода илюзорно присъствие. Като абстрактно безтелесно присъствие.
– Хм.
Сара изглеждаше очарована. Замисли се известно време над думите му, после понечи да каже нещо, но се отказа. След малко все пак изрече: