– Но аз мога само да продължа да строя гари.
– Прекрасно. Просто продължи да строиш гари. Сигурна съм, че твоите са прецизно конструирани, безопасни и много приятни.
– Моля се по възможност да направя точно такива гари. Знаеш ли, не беше съвсем редно, но на една гара, за строежа на която отговарях, написах с пирон на още незасъхналия бетон Цукуру Тадзаки. Не се вижда отвън.
Ери се разсмя:
– Прекрасната ти гара ще остане и след като теб вече няма да те има. Както аз поставям инициалите си на гърба на съдовете, които изработвам.
Цукуру вдигна лице и погледна Ери:
– Мога ли да ти разкажа за приятелката си?
– Разбира се – отвърна тя и се усмихна очарована. – Много ми се ще да ми разкажеш за своята умна и по-голяма от теб приятелка.
Цукуру заговори за Сара. Как още от пръв поглед е грабнала сърцето му, а на третата им среща вече се любили; как искала да узнае всичко за групата им и как при последната им среща, неизвестно защо, се изложил сексуално и не успял да проникне в нея. Разказа откровено всичко. Тъкмо тя го накарала да отиде в Нагоя и настояла той на всяка цена да дойде във Финландия, защото само така щял да разреши проблема, който го измъчва. Сподели и че обича Сара и би се оженил за нея, защото като че ли за пръв път изпитва подобни силни чувства към някого. Тя обаче май имала някакъв възрастен приятел. Цукуру разказа колко щастлива изглеждала Сара, когато ги видял да вървях заедно по улицата. Той самият никога не успявал да я направи толкова щастлива.
Ери го слушаше много внимателно, без да го прекъсва, а накрая заключи:
– Слушай, Цукуру, трябва непременно да я спечелиш. На всяка цена и каквото и да става. Така мисля. Изтървеш ли я, занапред за нищо на света няма да намериш друга.
– Само че не се чувствам уверен.
– Защо?
– Защото ми липсва собствено аз. Нямам нито ярка индивидуалност, нито ярка окраска. Не мога да предложа абсолютно нищо и това открай време ми е проблем. Винаги се чувствам като празен резервоар, като съд, който има някаква форма, но в който няма нищичко, достойно да се нарече съдържание. Не мога да си представя, че съм достоен за нея. Питам се дали, след като с времето ме опознае добре, няма да се разочарова напълно. И накрая да избяга някъде много надалеч от мен.
– Виж, Цукуру, трябва да си по-уверен и смел. Пък и аз бях толкова влюбена в теб, че дори по едно време бях готова да ти се отдам; да направя всичко каквото пожелаеш. Ето доколко сериозно ги мислеше тези неща момиче, във вените на която тече гореща кръв. Защото го заслужаваш и изобщо не си празен съд.
– Наистина съм щастлив да го чуя. Но не разбирам това и сега. Навърших трийсет и шест, ала щом започна да мисля сериозно за себе си, се обърквам. Също както някога или дори повече, отколкото някога. Не мога да реша какво да правя. Защото за пръв път в живота си изпитвам толкова силни чувства към някого.
– Дори и да си празен съд, нима това не е чудесно? И така да е, ти си един много красив, много привлекателен съд. Едва ли някой разбира истински какво си лично ти за себе си. Не съм ли права? Тъй че просто трябва да си останеш завинаги съд с красива форма, съд с добри чувства, в който на някого да му се прииска да сложи нещо.
Цукуру се замисли над думите й. Разбираше смисъла им, независимо дали бяха напълно подходящи за него.
– Още щом се върнеш в Токио, признай й веднага всичко. Това е, което трябва да направиш. Постигаш най-добър резултат, като отвориш сърцето си. Но в никакъв случай не й казвай, че си я видял с онзи мъж. Знай си го само ти. Всяка жена има моменти, в които не би желала да я видят. Но иначе й сподели искрено абсолютно всичко друго.
– Страх ме е. Боя се да не сгреша, да не кажа нещо неправилно и в резултат всичко да се съсипе и да изчезне.
Ери поклати бавно глава:
– Същото е, като да строиш гари. Ако, да допуснем, е важно за теб и е твоя цел, няма да се съсипе и да изчезне заради някаква си грешчица. Макар и несъвършена, гарата трябва преди всичко да се построи. Не е ли така, а? Защото няма ли гара, не спира влак. Защото не можеш да посрещнеш и скъп за теб човек. Открие ли се нещо обезпокоително, впоследствие ще се поправи при нужда. Построй първо гарата – специална гара за нея; гара, на която влакът да пожелае да спре и без да му се налага. Измисли я, а после й придай конкретен цвят и форма. Издълбай с пирон името си на основата й и й вдъхни живот. Надарен си с такава сила. Иначе как щеше да преплуваш сам леденото нощно море.
Ери го уговаряше да остане за вечеря.
– Тук наоколо се въди чудна едра пъстърва. Ще я изпържа с подправки, нищо сложно, но става много вкусна. Остани, ако искаш, да вечеряме заедно.