Метна се на колелото, отиде в спортната зала и преплува обичайната дължина. Необяснимото вцепенение в тялото не отшумя и Цукуру имаше чувството, че на моменти заспива дълбоко. Не можеше обаче да плува, спейки, просто така му се струваше. Все пак тялото му се движеше машинално и поне не мислеше за Сара и за онзи мъж, което го изпълваше с благодарност.
Прибра се от басейна и поспа половин час. Не сънува нищо. Сънят бе дълбок и изключи напълно съзнанието му. Стана, изглади си няколко ризи и носни кърпи и си приготви вечеря – изпече във фурната сьомга с подправки, поля я с лимон и я изяде с картофена салата за гарнитура. Направи си и супа с мисо и праз лук и изпи половин кутия студена бира. След вечеря изгледа новините по телевизията, изтегна се на канапето и потъна в книгата си.
Сара му позвъни малко преди девет.
– Справяш ли се с времевата разлика?
– Сънят ме събаря безразборно, но иначе съм горе-долу във форма.
– Сега можеш ли да говориш? Не ти ли се спи?
– Спи ми се, но искам да потърпя още час и чак тогава да си легна. От утре съм на работа и няма как да си подремна на обяд.
– Така наистина е по-добре. Слушай, ти си ми звънял днес около един следобед, нали? Все забравям да си проверя телефонния секретар и едва преди малко забелязах.
– Звънях ти.
– Тъкмо бях излязла на покупки в квартала.
– Ооо.
– Но не си оставил съобщение, нали?
– Не ме бива особено с телефонните секретари. Изпадам в напрежение и думите ми убягват.
– И така да е, но можеше поне да си оставиш името.
След кратка пауза продължи:
– И аз бях много притеснена как е минало пътуването. Можеше да оставиш поне кратичко съобщение.
– Извинявай. Трябваше. А ти как си прекарваш днешния ден?
– В пране и пазаруване. Готвих, измих кухненската мивка. И аз, макар и рядко, имам нужда от такъв съвсем тривиален почивен ден – обясни тя, отново направи пауза и попита: – Е, успя ли да си изясниш нещата във Финландия.
– Ами, видях се с Куро и си поговорихме надълго и нашироко. Олга много ми помогна.
– Чудесно. Тя е добро момиче.
– Много добро.
Разказа й как е отишъл да се види с Ери на час и половина път с кола от Хелзинки до красиво езеро, където тя прекарва лятото със съпруга си, двете им деца и кучето. Спомена за грънчарската работилница наблизо, в която двамата с мъжа й изработват произведенията си.
– Изглеждаше щастлива. Вероятно животът във Финландия й допада – заяви накрая той.
Като изключим дългите тъмни зимни вечери, помисли си, но не го изрече.
– Мислиш ли, че си струваше да отидеш чак дотам, за да се видиш с нея?
– Да, струваше си. Има и неща, които можеш да си кажеш само очи в очи. Така си изясних доста факти. Не всичко приех охотно, но беше много важно за мен. Важно за душата ми.
– Радвам се да го чуя – каза тя и пак замълча, сякаш за да долови настроението му, после подхвърли: – Не знам дали си въобразявам, но ми се струва, че гласът ти е някак променен.
– Нямам представа. Сигурно е от умората, защото за пръв път в живота си летя толкова дълго със самолет.
– А не заради някакъв проблем, така ли?
– Не, нищо подобно. Имам обаче да ти разказвам толкова много и започна ли, няма свършване. Мисля, че скоро трябва да се видим, за да ти опиша всичко поред.
– Добре, да се видим. Във всеки случай хубавото е, че не се разкара напразно до Финландия.
– Много съм ти признателен. Стана благодарение на теб.
– Моля.
Отново настъпи тишина. Цукуру се вслуша напрегнато – скритият смисъл в нея все още не бе изчезнал.
– Искам да те попитам нещо – изрече решително той. – Сигурно е по-добре да не го правя, но ми се струва, че е редно да съм честен по отношение на чувствата си.
– Питай. И според мен, разбира се, е редно да си честен по отношение на чувствата си. Питай каквото искаш.
– Трудно ми е да се изразя добре, но ми се струва, че имаш връзка и с друг мъж освен мен.От дълго време това ми тежи на душата.
– Струва ти се, така ли? – попита след кратка пауза Сара. – Сиреч кой знае защо имаш такова усещане ли?
– Да, кой знае защо имам такова усещане. Но както вече казах, поначало нямам особено силна интуиция. Главата ми е предназначена да създава неща, които имат форма. По смисъла на името ми, така да се каже. Една елементарна конструкция. Не усещам душевните вълнения на хората. Или може би трябва да кажа, че не разбирам и своите. Често допускам грешки по тези деликатни проблеми, затова се опитвам да не разсъждавам дълбокомислено за тях. Но от дълго време това ми тежи на душата и реших, че е по-добре да те попитам откровено и направо, отколкото да го предъвквам бездарно в главата си.