И изведнъж забеляза смаян, че жената с черната рокля, която му отгръщаше страниците, има шести пръст, голям колкото кутрето й. Дъхът му спря, гърдите му се разтресоха болезнено. Искаше да вдигне очи и да погледне лицето й. Искаше да разбере що за жена е тя и дали я познава, но до края на тази част на сонатата не можеше и за миг да откъсне очи от нотите. Дори и вече да не бе останал нито един слушател.
На това място Цукуру се събуди. Зелените цифри на електрическия часовник до главата му показваха два часа и трийсет и пет минути. Беше мокър от пот. Сърцето му отмерваше безплодното време. Стана, съблече си пижамата, избърса се с хавлиена кърпа, облече чиста тениска и гащета и седна на канапето в дневната. После се замисли в тъмното за Сара. Разкайваше се за всичко, което изрече по телефона. Не биваше да говори такива неща.
Искаше му се веднага да й позвъни и да се откаже от всяка своя дума. Само че не можеше да позвъни на когото и да било в три през нощта, а още по-невъзможно бе да моли да забравят какво е казал. Нищо чудно така да я загубя, помисли си.
После се размисли за Ери – Ери Куроно Хаатайнен. Майка на две деца. Спомни си ширналото се отвъд брезите синьо езеро, потракването на вързаната за кея лодка; красивите керамики; песента на птица; лая на кучето; прецизното изпълнение на Алфред Брендел на „Години на странстване“; усещането от допира на пищната й гръд до тялото му; топлия й дъх и мокрото й от сълзи лице; безвъзвратно пропилените възможности и отлетялото завинаги време.
В един момент седяха разделени от масата, мълчаха и без да се мъчат да търсят думи, просто се вслушваха в птичата песен – неподражаема, необикновена мелодия, която се повтори многократно и в гората.
– Така птицата майка учи децата си да пеят – поясни Ери и се усмихна – Не го знаех, преди да дойда тук. Нямах представа, че птичките трябва да бъдат учени подобаващо да пеят.
Животът наподобява сложна партитура, помисли си Цукуру. Шестнайсетинки, трийсет и деветинки, множество загадъчни ключове и непонятни бележки. Най-трудното е да разчетеш правилно всичко, а дори и да успееш, дори и да го препокриеш с безпогрешен звук, това не означава, че хората ще разберат точно смисъла му, ще го оценят и това ще ги направи щастливи. Защо е нужно човек да се занимава с такива сложни неща?
Трябва непременно да я спечелиш. Тя ти е нужна. На всяка цена и каквото и да става. Тези, мисля, бяха думите на Ери. Нищо не ти липсва. Въоръжи се с увереност и кураж. Трябва ти само това.
И гледай да не те хванат елфите.
Помисли си за Сара. Помисли си, че може би е в обятията на нечие голо тяло. На нечие ли? Нали видя с очите си онзи мъж. Видя озареното й от щастлива усмивка лице и красивия наниз на зъбите в средата му. Затвори очи в мрака и притисна с пръсти слепоочията си. И си каза, че трябва да продължи да живее с тези чувства в душата. Макар и само още три дни.
Цукуру вдигна слушалката и набра номера на Сара. Стрелките на часовника показваха четири без нещо. Сигналът за повикване прозвуча дванайсет пъти, после тя вдигна.
– Много се извинявам, че ти звъня в такъв час, но трябва на всяка цена да говоря с теб.
– В такъв час ли? Колко всъщност е часът.
– Четири без нещо.
– Я виж ти! Дори не знаех, че съществува такъв час – изрече тя и по гласа й пролича, че съзнанието й е все още замъглено от съня. – Е, и, да не е умрял някой?
– Никой не е умрял. Никой не е умрял засега. Но тази нощ трябва непременно да ти кажа нещо.
– И какво е то?
– Обичам те истински и те желая от дън душа.
Разнесе се шум, сякаш търсеха нещо, после тя се изкашля и в слушалката се чу въздишка.
– Не възразяваш ли да поговорим?
– Разбира се. Нали е едва четири без нещо. Можем да си поговорим за каквото си искаме. Никой не е наострил уши да ни слуша. Всички спят дълбок предутринен сън.
– Обичам те с цялата си душа. И те желая – повтори Цукуру.
– Това ли искаше да ми съобщиш в четири без нещо?
– Да.
– Пиян ли си?
– Не, напълно трезвен.
– Така, значи. Технократите са способни на неудържима страст.
– Защото е, като да строиш гари.
– В какъв смисъл е същото?
– Съвсем просто. Ако няма гара, влакът не спира там. Аз трябва първо да я измисля и след това да й придам конкретна форма и окраска. С това се започва. Ако има дефекти, те могат да се отстранят и впоследствие. Освен това съм свикнал да го правя.
– Защото си изключителен инженер.
– Искам да съм такъв.
– И почти до призори строиш усърдно и без отдих специална гара за мен, така ли?