Наклони чашата, отпи от уискито и дълбоко в стомаха му избухна пожар. От лятото докъм зимата във втори курс, когато мислеше само за смъртта, всяка вечер пиеше по чашка уиски, защото иначе не спеше добре.
Неочаквано телефонът иззвъня. Цукуру скочи от канапето, спря плочата и застана пред телефона. Със сигурност беше Сара. Нямаше кой друг да му звъни по това време. Обажда се, защото е видяла, че я е търсил. Телефонът иззвъня дванайсет пъти, докато той се колебаеше да вдигне или не и гледаше втренчено апарата, затаил дъх и прехапал устни, досущ като застанал на известно разстояние пред черна дъска човек, който разглежда внимателно и обстойно изписана на нея дълга и непонятна математическа формула. Не налучка обаче отговора. Скоро телефонът замлъкна и се възцари тишина – дълбока и многозначителна.
За да я прекрати, Цукуру отново постави иглата върху плочата, седна на канапето и продължи да слуша Лист. Наложи си да не мисли за нищо конкретно. Затвори очи, изпразни главата си и насочи съзнанието си към музиката. Скоро, предизвикани от нея, влетяха всевъзможни образи, изплуваха и изчезнаха. Върволица от неясни и безсмислени форми. Изникнаха безцелно от тъмния край на съзнанието му, пресякоха безшумно видимото пространство и изчезнаха, погълнати от другия като загадъчни по форма микроорганизми, преминаващи през кръглото поле на микроскопа.
След петнайсет минути телефонът отново зазвъня, но Цукуру пак, разбира се, не вдигна. Този път не спря музиката и без да става от канапето, заби поглед в черната слушалка. Не преброи и позвъняванията. После телефонът замлъкна и остана да звучи само музиката.
Сара, искам да чуя гласа ти, искам го повече от всичко на света, но сега не мога да говоря.
Навярно утре Сара ще избере не мен, а онзи, другия мъж, помисли си излегнат със затворени очи на канапето Цукуру. Нямаше как да разбере що за човек е онзи, какви са отношенията им, откога е връзката им. Не искаше и да знае. Можеше само да каже, че това, което сега бе в състояние да предложи на Сара, е твърде малко – незначително по количество, незначително по вид. И пренебрежимо малко откъм съдържание. Кой би пожелал подобно нещо?
Сара твърди, че е благоразположена към мен, и сигурно е искрена. Само че на този свят има много неща, за които това не стига. Животът е дълъг, но на моменти прекалено жесток и понякога се налага и да бъдеш превърнат в жертва. Някой трябва да изпълни тази роля. Освен това човешкото тяло е крехко, лесно ранимо и порежеш ли го, руква кръв.
Така или иначе, ако утре Сара не избере мен, може би наистина ще умра, помисли си Цукуру. Със сигурност ще издъхна, без особено значение дали в пряк, или в преносен смисъл. Безцветният Цукуру Тадзаки ще загуби напълно цвят и ще се оттегли незабелязано от този свят. Всичко ще отиде по дяволите и ще остане само шепа корава замръзнала пръст.
Няма значение, каза той гласно на себе си. Хиляди пъти насмалко да ми се случи, тъй че нищо чудно да вземе наистина да стане. Най-обикновено физическо явление – нищо повече. Навитата пружина на часовника постепенно се отпуска, инерцията наближава неудържимо нулата, скоро зъбчатите колелца ще се завъртят за последно и ще спрат и стрелките ще замръзнат неподвижни. Ще настъпи тишина. И толкова.
Легна си минути преди полунощ и загаси лампата до главата си. Помисли си колко хубаво би било да сънува сън със Сара, все едно дали еротичен, или не, стига по възможност да не е много тъжен. Не би имал нищо против да гали с ръце тялото й. Защото нали все пак ще е само сън.
Душата му копнееше за Сара. Нима не е прекрасно да копнееш така от сърце за някого. Цукуру го чувстваше и осъзнаваше дълбоко. След толкова много време. Или може би за пръв път? Не всичко, разбира се, беше прекрасно. Ведно с това имаше болка в гърдите, задъхване, страх, мрачни колебания. Но даже подобни терзания бяха важна част от любовта и той не искаше да загуби това усещане, защото изгубеше ли го, вече никога нямаше да изпита такава топлота. По-добре тогава да изгуби и себе си.
„Слушай, Цукуру, трябва да я спечелиш. На всяка цена. Изтървеш ли я, може би никога вече няма да си намериш друга“, каза Ери.