Когато Господ отвърне поглед от теб.
„И знаеш ли кое е най страшното?“- гласът се извисява внезапен и изпълнен с власт и пренебрежение, смачкващ, унищожаващ, вездесъщ, механичен — „Това е за винаги!..За винаги! За винаги!…“
И аз закрещявам.
Без глас.
А лицето ми се смее.
Огледалото се пръсва…
И аз се събуждам и тръгвам да търся разпилените парчета. По улици. По площади. Между хора без лица. Между хора с моето лице — отражения!!! Празни лица, в които намирам себе си. И загубвам себе си.
А някъде иззад очите ми един глас крещи…
Трябва да събера отново в едно отраженията. Това е единственият начин да открия кой съм аз.
Не вярвам в огледалата!
Те лъжат!...
Но вярвам в отражението…
Защото аз съм Отражението.
Отразявам се…
От някъде се чува звук от счупено огледало…