— Какво, по дяволите…? — рече Стрийтър и отчаяно занатиска бутона за свръзка. — Бонтер, чуваш ли ме? Изгубихме сигнала ти. Бонтер!
Скопати изскочи на повърхността на три метра от катера и изтръгна регулатора от устата си.
— Тунелът всмука Бонтер! — произнесе задъхано той.
— Какво бе това? — извика по радиото Найдълман.
— Той казва, че Бонтер била всмукана… — започна Стрийтър.
— Дявол да го вземе, тръгвайте подире й! — заповяда Найдълман, електронният му глас изръмжа над водата.
— Долу е самият ад! — изкрещя Скопати. — Има много силно обратно течение и…
— Стрийтър, спусни му спасително въже! — извика Найдълман. — Магнусен, изключете компютърното управление и стартирайте помпите ръчно. Спирането им сигурно е предизвикало някакъв обратен отток.
— Слушам, сър — рече Магнусен. — Екипът ще трябва да ги подготви ръчно. Ще са ми необходими поне пет минути, минимум.
— Давай — чу се гласът на Найдълман, твърд, но вече по-спокоен. — И се справете за три минути.
— Слушам, сър.
— Уопнър, включете системата он-лайн.
— Капитане — започна Уопнър, — диагностиката показва, че всичко е…
— Престани да говориш — сопна се Найдълман. — Започва възстановяването й.
Скопати закопча спасителното въже за колана си и изчезна отново зад борда.
— Ще разчистя това място — обърна се Хач към Стрийтър и започна да простира хавлиени кърпи върху палубата, за да приеме евентуалния си пациент.
Стрийтър подаваше спасителното въже с помощта на Ранкин. Усети рязко подръпване, след това въжето остана постоянно натегнато.
— Стрийтър? — долетя гласът на Найдълман.
— Скопати се върна в обратното течение — рече Стрийтър. — Усещам го по натягането на въжето.
Хач се вторачи в снежинките на екрана с ужасяващото чувство на deja vu21. Изглежда тя бе изчезнала, потънала вдън земя, също тъй внезапно, както…
Той пое дълбоко дъх и извърна поглед. Не можеше да направи нищо, докато не я измъкнат на повърхността. Нищо.
От острова изведнъж се чу шум — помпите отново заработиха с рев.
— Много добре — чу се гласът на Найдълман по радиото.
— Въжето се охлаби — рече Стрийтър.
Последва изпълнена с напрежение тишина. Хач забеляза последните ивици боя да излизат на повърхността, след като течението отново обърна посоката си. Видеоекранът изведнъж стана черен, а след това се чу задъхано дишане по аудиоканала. Екранът просветля, докато най-сетне, облян от вълна на облекчение, забеляза как се появява и уголемява голям черен квадрат: изходът на наводнителния тунел.
— Мамицата му! — чу се гласът на Бонтер, която бе изхвърлена от изхода; изображението на камерата подскачаше като полудяло.
Малко по-късно на повърхността се появиха кръгове. Хач и Ранкин се втурнаха към борда и изтеглиха Бонтер на палубата. Последва ги Скопати, който свали акваланга й, докато Хач я настаняваше да легне върху прострените кърпи.
Хач провери дихателните пътища: всичко бе чисто. Издърпа ципа на неопреновия й костюм на гърдите й и постави мембраната на слушалката си. Дишаше добре, не се долавяше наличие на вода в дробовете, а пулсът бе силен и ускорен. Забеляза разкъсване на костюма в областта на стомаха, виждаше се ивица кръв, която бликаше по ръбовете на дупката.
— Невероятно! — закашля се Бонтер, опита се да стане и размаха нещо сиво.
— Стойте мирно — възпря я Хач.
— Цимент! — извика тя, стиснала парчето. — Тристагодишен цимент! В рифа имаше вградена редица камъни…
Хач бързо опипа основата на черепа й — търсеше признаци на сътресение или гръбначна травма. Нямаше подутини, рани, размествания на костите.
— Ca suffit22! — рече тя и извърна глава. — Вие какво, да не сте френолог23?
— Стрийтър, докладвай! — изстреля по радиото Найдълман.
— На борда са, сър — отвърна Стрийтър. — Бонтер изглежда добре.
— Наистина щях да съм добре, ако не беше този досаден лекар! — извика тя, съпротивлявайки се.
— Само един миг, да видя стомаха ви — възпря я отново Хач.
— Тези камъни… сякаш представляваха основа на нещо — продължи тя, легнала по гръб. — Серджо, видя ли ги? Какво би могло да бъде?
С рязко движение Хач дръпна ципа на неопрена до пъпа й.
— Ей! — извика Бонтер.
Без да обръща внимание на възмущението й, Хач прегледа раната. Беше неприятно нараняване под ребрата, но изглеждаше повърхностно по цялата си дължина.
— Това е само драскотина — извика Бонтер, извила врат, за да види какво прави Хач.
23
Френология — учение за съществуване на зависимост между психичните способности на човека и формата на черепа, създадено от австрийския лекар Ф. Гал (1758 — 1828). — Б.пр.