- Тейла? - Той се опита да пребори желанието си и да издърпа ръка. Тя убиваше такива като него. Тя беше палач.
- Унищожителке? Събуди се!
Тейла поклати глава и сляпо се протегна по посока на гласа му. Ейдолон стисна лицето й в ръцете си, удържа я неподвижна и повдигна клепачите й с палци. Зениците й бяха с еднакъв размер, реагираха на светлината, но жената сякаш изобщо не го виждаше.
По дяволите, тя имаше красиви очи! Зелени, заобиколени със златисти петна и толкова изразителни, че Ейд се запита дали тя изобщо успяваше да скрие мислите си от някого. Бледи лунички обсипваха меката й и нежна кожа. Високите скули правеха лицето й да изглежда издължено, въпреки тъмното петно от вече преминаващата синина. Ейдолон насочи поглед към устните й - леко подпухнали и разтворени, когато тя отчаяно стенеше.
Искаше му се да завладее тази уста. Искаше да почувства как тези устни се обвиват около члена му.
Човешката медицина изискваше етика. Тук, в ЦПБ, ако той, или някой друг лекар се чукаше с всеки пациент, който влезеше през тези врати, това нямаше ни най-малко да обезпокои някого.
Моралният кодекс не беше негова грижа. Лекарите не спяха с пациентите си не защото това беше „неправилно“, а защото положението на болницата беше на кантар. Демоните не бяха от най-доверчивите същества. Много от тях не вярваха и дори презираха онези, които бяха облечени с власт. А скалпелите на лекарите можеха да убиват. Ако бяха тръгнали слухове, че докторите насилваха пациентите си, много по-малко демони щяха да влизат през вратите на неговата болница.
Затова, почти целият персонал беше решил да държи лапите, зъбите и ноктите си при себе си. Е, разбира се, имаше изключения.
Проклятие! Той самият нямаше нищо против да направи изключение с правилната жена. Но убийцата от Егида нямаше как да стане „правилна“ колкото и да спореше с това пулсиращият му член.
-Док?
Тейла гледаше право в него. В очите й светеше странна смес от решителност и похот - толкова силна, че се наложи Ейдолон рязко да си поеме дъх. Тя повдигна ръка, зарови пръсти в косата на тила му и притегли главата му надолу с такава сила, че Ейд едва успя да се подпре с ръце от двете страни на нейната глава, преди устните им да се срещнат. Езикът на Тейла се плъзна в устата му, сплете се с неговия и Ейдолон заръмжа, опитвайки вкуса й. Силен и дързък, като аромата на желанието й, но в него се усещаше и нежност; сякаш дълбоко под цялата тази напористост се криеше заровена невинност.
Заровена най-вероятно под труповете на подобните нему, убити от нея.
Сякаш студена тръпка премина през гърдите му и той се отдръпна. Самоконтролът му се държеше на косъм. Най-много от всичко Ейдолон се страхуваше да не изгуби самообладание, когато започнеше Изменението. И явно заради с‘генезиса, той беше готов да се възкачи на врага си като разгонен самец.
Но когато ръката й погали члена му, на звяра вътре в него му стана все едно коя е тя или с какво се занимава. В края на краищата той беше демон-Семинус, принадлежащ към вида на инкубите, живеещи заради секса и съществуващи, за да лъжат и мамят с всички средства, след като с'генезисът им завършеше. Сигурно сега не беше моментът да се бори със собствената си природа, а навярно точно тя беше удачното оръжие срещу неговия враг.
Пръстите на Тейла го стиснаха през панталоните на болничната униформа и мамка му, но на Ейдолон му омръзна да анализира реакциите на собственото си тяло, емоциите и инстинктите си. Беше време да започне да чувства.
Затова се изви към докосванията й и цялото му тяло потръпна от желание.
- Моля те - прошепна тя в устните му, - моля те. Докосни ме.
Ейдолон застена, сложи ръка върху бедрото й и я повдигна така, че ерекцията му се притисна до другото й бедро.
Дотук беше с професионализма!
Тейла никога не беше сънувала подобен сън. А това вероятно беше сън, защото, ако бодърстваше, никога нямаше да бъде толкова възбудена. Освен това изобщо не се надяваше, че ще успее да го направи с доктора. И особено с толкова съблазнителен като този, който я целуваше и галеше бедрото й толкова изкусно, че някои жени биха могли да свършат доста пъти само от това.
Тя разтвори колене и обви крака около кръста му. Това движение го накара да изгуби равновесие и той, с едно изпъшкване, постави коляно на леглото, за да не падне върху нея.