- По дяволите! - Хвърли се към горната част на леглото, но Ейдолон я хвана за крака и я издърпа обратно. Тя се опита да го изрита в лицето и почти успя. - Какво става с теб?
- С мен всичко е наред. С теб какво става?
Тей отново се измъкна от ръцете му и се изтърколи от другия край на леглото, като изящно стъпи на крака. Гола.
Сладкият и вкусен аромат на страха излизаше на топли вълни от тялото й. Той трябваше да я вземе. Точно сега.
- Не се приближавай!
Няма да стане.
Вземи я!
Ноздрите на Ейдолон се раздуваха, докато той се опитваше да подуши всички аромати на Тейла. Страх, объркване... овулация.
Тя е готова!
В букета от аромати присъстваше още един. Демон. Тялото на Ейдолон веднага отвърна. Под кожата му премина вълна от сила, готова всеки момент да разкъса тялото му на части. Разумът му се замъгли. Болката сякаш разкъсваше вътрешностите му. Звукът на раздираща се плът достигна до него в мига, в който нещо проряза гърба му.
Когато погледът му се проясни, Ейд погледна към ръцете си. Не, не към ръцете, а към лапите си - червени, покрити с люспи лапи с назъбени нокти.
Оплоди я!
- Сега ще те изчукам.
Викът на Тейла отекна в слабините му. Звуците на ужас го възбуждаха и се превръщаха в афродизиак за съзнанието и члена му. Изпитваше необходимост да я опита, да забие зъбите си в плътта й...
Той разтърси глава. Това не бяха неговите мисли.
Оплоди я!
Ейдолон се хвърли върху нея. И двамата паднаха. Той притисна раменете й към пода с ноктите в края на крилата си, а ръцете му разтвориха бедрата й, за да я притеглят към неговия бодлив пенис. Тейла толкова силно го удари с коляно между краката, че той изрева. После бързо се претърколи, го удари с крак отзад по сгъвката на коляното и подсечката го накара да падне. Той почти успя я хване за крака, но тя се измъкна и се втурна към сака с оръжието си.
Esraladoth en sludslo. Думите сами се отрониха от езика му, но той не знаеше значението им. Тейла се обърна с лице към него, стиснала в ръце болеадорас3.
- Ако това беше молба да ти надера задника, то направо ти е провървяло, изрод - след което замахна.
Звярът усети как ремъците се обвиха около врата му и светът потъна в тъмнина.
Тейла гледаше как Разкъсвачът на Души се свлича на пода, а сърцето й туптеше толкова силно, че ребрата я боляха. Ужасът, подобен на този, който не беше изпитвала от деня на смъртта на майка си, всеки момент щеше да превърне тялото й в купчина безпомощно желе. Наложи се да събере всичките си сили, за да се задържи права. Демоническата твар потръпна и замря.
Събитията от последните няколко минути преминаха през главата й подобно на филм на ужасите. Но на който и епизод да натиснеше въображаемия бутон „пауза“, не можеше да намери обяснение на случилото се. Къде беше Ейдолон? Ето, той целуваше бедрото й, а в следващия момент от гърба му вече израстваха ужасяващи криле, подобни на тези на прилеп. Нима Разкъсвачът на Души го беше убил, за да приеме неговия образ? Ако чудовището беше успяло да убие още един скъп за нея човек, Тейла се закле, че ще направи с него такива неща, че... стореното от Лори и Джагър на Юрий щеше да му се види като детска забава.
С треперещи ръце тя извади кинжала от чантата си и едва не го изтърва. Два пъти. Ако това беше най-доброто, на което беше способна, то с рязането на главата му определено щеше да се потруди. А и на кого му дремеше! Да, тя щеше да обработи чудовището. Щеше да го накара да страда дотогава, докато не признае какво беше сторило с Ейдолон.
Тейла се обърна.
Разкъсвачът на Души беше изчезнал. На негово място лежеше Ейдолон, с омотан около врата болеадорас.
О, по дяволите!
Все още стискайки кинжала, Тей извади два чифта белезници и забърза към него. В сивкавата, приглушена светлина, навлизаща през прозореца, Ейд си изглеждаше същият, ако не се смяташе огромната, извиваща се татуировка от дясната страна на лицето му.
И когато в леглото погледна към него, забеляза, че очите му пламтяха с червен пламък.
Тей много внимателно сложи белезниците на китките и на глезените му, след което махна примката от врата му.
Остана приклекнала до него, като внимателно го наблюдаваше, опитвайки се да реши какво да прави по-нататък. Освен че трябваше да се облече. Не можеше да го остави вързан, но не можеше и да го пусне на свобода, рискувайки гой отново да се превърне в нещо ужасяващо. Разбира се, при условие че на пода лежеше именно Ейдолон.
Може би братята му щяха да помогнат?
Тейла бързо нахлузи дънките и черната тениска, които беше донесла от квартирата си, втурна се към телефона и набра номера на Шейд. Когато той не отговори, Тей намери в бележника до телефона номера на болницата и го набра. Отговори жена, която се представи като дежурната медсестра в Централната Подземна Болница.