Выбрать главу

- Трябва да говоря с Шейд.

- Той е недостъпен в момента.

- Тогава с Рейт. Спешно е!

- Медицинска помощ ли ви трябва?

- Трябва ми Шейд.

- Госпожо - разнесе се в слушалката раздразнен глас, който звучеше така, сякаш говорещият едва процеждаше думите през здраво стиснатите си зъби. - Шейд е зает...

- Ако можете да му занесете слушалката, направете го. Веднага! - Тейла не знаеше дали е права, но нямаше сили да бъде вежлива.

Последва дълга пауза, прищракване, няколко сигнала, след което прозвуча дълбок и раздразнен глас:

- Шейд.

- Аха, слушай, Тейла е. Ейдолон... има проблем.

- Отново? Този път Рейт не е отговорен. Държа се прилично. Така че какво, по дяволите, си му сторила? - Вибрацията от ужасното му изръмжаване премина дори по телефонния кабел. - Ако си го наранила...

- Нищо не съм му направила, задник! Но нещо не е наред. Той направо полудя. На лицето му се появи огромна татуировка, а очите му станаха червени...

- 0, по дяволите! - Дочуха се ужасни проклятия и Тей се помоли адският аналог на Федералната комисия по връзките да не подслушва. - Къде сте?

- В дома му.

- Остани там.

- Аха. Къде мога да оти...

В слушалката се чу сигнал. Демоните бяха толкова груби.

Тей не искаше да се връща в спалнята. Ами ако Ейдолон отново се превърнеше в Разкъсвача на Души? Ами ако просто си лежеше там и се чудеше защо тя го беше пребила и завързала? Не можеше да отхвърли вероятността, че той прекрасно си е давал сметка за действията си, когато се е превръщал в създанието, от което тя се страхуваше най-много.

Тревогата пробягваше по тялото й подобно на електрически заряд, докато Тейла кръстосваше кухнята, подлудена от желанието си да си хапне портокал. Беше изпила всичкия портокалов сок и тъкмо миеше чашата, когато се разнесе чукане по входната врата.

- Шейд е! Отваряй!

Тейла го направи. Влезе Шейд, облечен от главата до петите в черна кожа. Ботите на краката му бяха с железни върхове. Следваше го Рейт, който изглеждаше дори по-заплашително от брат си, макар че беше обут само с изтъркани дънки и тениска с надпис „Хутърс“. Опасността сякаш го следваше по петите... Следваше го, защото не рискуваше да пресече пътя му.

И двамата рязко спряха, когато видяха обездвижения Ейдолон на пода на спалнята.

- Не си ли прекалила малко? - попита я Шейд. Приближи се към него и постави на пода медицинската си чанта.

- Ти не го видя.

- Какво имаш предвид? - поинтересува се Рейт, застанал до Шейд.

- Той се превърна в Разкъсвач на Души.

Шейд тихо и озадачено подсвирна, а Рейт се усмихна и я погледна.

Проклятие! Това е първото му преобразяване, а той е избрал такъв демон. Кой да знае, че му стиска?

- Това наистина ли е той?

Шейд коленичи до брат си и сложи ръка върху челото му.

- Да, това е той. Тейла, трябва да го освободиш.

Тя му хвърли ключовете, като все още не се решаваше да приближи.

- Ейд? - Рейт помогна на брат си и го обърна настрани. -Старче, чуваш ли ме?

Ейдолон простена:

- Какво се е случило?

- Наритали са ти задника - отвърна му Рейт. После клекна и подпря лакти на коленете си. - И изглежда си го заслужил.

- Къде е Тейла? С нея всичко наред ли е? - Ейд се опита да стане, но Шейд и Рейт го бутнаха обратно на пода.

- С мен всичко е наред. - Тя се приближи, привлечена от тревогата, прозвучала в гласа му. - Но не съм съвсем сигурна какво стана.

- Тя казва, че си се превърнал в Разкъсвач на Души.

Кръвта се оттегли от красивото му лице. Той седна, без да се съобразява с това, че двамата му братя се опитваха да го накарат да остане легнал.

- Аз... какво?

- Какво си спомняш? - попита Шейд и вкара иглата на системата в ръката му. Тъмните му коси бяха паднали върху лицето и скриваха изражението му, но широките му рамене бяха напрегнати.

- Не много. - Гласът на Ейд стана дрезгав, а очите му засветиха в златист цвят, когато ги спря върху Тейла. - Желаех я. В това съм сигурен.

Рейт сложи ръка върху рамото му.

- Успокой се, старче! Сега не му е времето. Никога не съм мислил, че ще го кажа аз.

Ейдолон застина, след което тръсна силно глава сякаш в опит да избистри мислите си.

Вълна от топлина обгърна тялото на Тей, когато си спомни за събуждането си. Тя щеше да го приеме веднага, независимо че цяла нощ бяха правили секс без задръжки- Тей забеляза как Ейдолон изведнъж се промени. Държеше се по друг начин. Будеше ужас.

- Беше някак странно - каза тя. - Той сякаш беше обладан.