- Защо му отказа? - попита Шейд и Тейла веднага настръхна.
- Ей, ку-ку... Той не беше на себе си...
- Успокой се - прошепна Шейд, толкова тихо и почти нежно, че тя едва го чу. - Не исках да те обидя. Опитвам се да разбера ситуацията. Заради него.
Тейла усети как се изчервява. Да разговаря за секс с братята на Ейдолон беше доста странно.
- Да, аз отказах. И тогава той се превърна в Разкъсвач на Души. - Тя потръпна. - Миналата нощ разговаряхме за тези демони. Може би затова той първи му е дошъл на ум, когато е настъпило времето да се преобразява.
Рейт и Шейд си размениха погледи, явно помислили за едно и също. Ейдолон изглеждаше разсеян, потънал в собствените си мисли. Лицето му си оставаше все още бледо.
- Затова той не се е върнал - измърмори някаква безсмислица Ейдолон. Прокара ръце през косата си и погледна към Тейла толкова внимателно, че тя дори отстъпи назад. -Измъчваше ме въпросът, защо Разкъсвачът на Души не се е върнал да измъчва и теб, след като е убил майка ти? Те правят точно така. Връщат се и карат жертвите си да полудеят.
- А ти не мислиш ли, че спомените за това, как постъпи с майка ми, не са ме преследвали през всичките тези години? - И защо гласът й толкова силно трепереше? Миналата нощ Ейдолон й беше помогнал да приеме всичко, което се беше случило с нея. А сега се оказваше, че тя го преживяваше отново.
- Аз зная, че е било така, лирша. - Той бавно се насочи към нея. С всяка негова крачка паниката на Тей се усилваше. - Но сега всичко си идва на мястото. Той не е възнамерявал да те превръща в своя жертва. Той е убил майка ти, не за да измъчва теб. Той я е убил, но дотогава я е измъчвал с години.
- Години? Не. Това не може да бъде. -Тя се намръщи, защото колкото й странно да беше, думите му звучаха разумно. Всеки, който познаваше майка й, казваше, че тя е била от добро семейство, имала е перспективно бъдеще... а след това изведнъж се е пристрастила към наркотиците. Тейла си спомни как майка й мърмореше нещо за това, че така се избавя от демоните.
А те на практика са съществували. Демоните наистина се бяха появили в живота й, но никой не й беше повярвал.
- За известно време тя се отказа от наркотиците, но след това всичко започна отново - разговори за демони, нощни кошмари... Сигурно той е идвал при нея, когато тя е спирала с дрогата, за да я принуди отново да се потопи в опиянение.
- Кога е станала зависима?
- Не съм сигурна... - Баба й беше успяла да разкаже, че всичко е станало много бързо. Майка й напуснала колежа, когато се е случил първият нервен срив, който всички са мислели, че е в резултат на стреса, наркотичната зависимост и случайната бременност... - О, Боже! - Боже, не...
- Да. - Шейд сви устни в тънка линия и включи пакета с кръв към иглата във вената на Ейдолон. - Тейла, това е единствената причина, поради която Ейд се е превърнал в Разкъсвач на Души.
Ейдолон само кимна.
- Демонът, убил майка ти...
- ...е бил моят баща.
Ейд потри скулата си, върху която имаше белег.
- Затова ти виждаш белезите, невидими за другите. Разкъсвачите са способни да чувстват остарелите рани, дори излекуваните. Те намират слабостта у хората и я използват за собствените си цели.
Рейт хвърли към Тейла съчувствен поглед, който тя забеляза през мрака, сгъстяващ се пред очите й.
- Приятелко, а аз си мислех, че съм в пълна дупка.
- Това си е точно така, тъпчо. - Шейд махна от дръжката на вратата системата, след като видя че Тей иска да излезе.
Тя не знаеше накъде да тръгне. Знаеше само, че трябва да се измъкне от тази стая, която с всяка изминала секунда се свиваше и ставаше все по-малка и по-малка.
- Имам нужда от въздух.
И тя побягна по коридора, без да обръща внимание на молбите на Ейдолон да се върне. Затича се още по-бързо, щом дочу звука от стъпки зад гърба си. И само след секунда направо летеше по лабиринта от коридори на последния етаж на небостъргача.
- Тейла! - Разнесе се след нея гласът на Шейд. Не беше достатъчно далеч. Паниката я обхвана с нова сила и я стисна за гърлото. Имаше нужда да остане сама.
Хвърли се към аварийните стълби, без да забавя скорост и не спря, докато не се озова във фоайето на първия етаж. Хората я зяпаха, но на нея не й пукаше. Пиколото отвори вратата и Тейла изскочи вън сградата на мократа улица.
Хладният есенен дъжд не успя да охлади рояка от мисли в главата й, макар че тя замръзна до мозъка на костите си. Хората в делови костюми и чадъри я заобикаляха, като сигурно я мислеха за някаква луда ексцентричка: разчорлена коса, скъсани дънки, боси крака...
На Тейла не й пукаше.
Разкъсвачът наДуши, убил майка ми, е мой баща!