И виновен за това беше Разкъсвачът на Души.
Тих женски вик се разнесе над одраскания и набразден като от нокти на гризачи бетонен под и Тейла предпазливо се насочи по посока на източното крило. Зад нея се чуха гласовете на няколко човека - те се смееха в западната част на сградата, където обикновено се събираха наркоманите. Там имаше много проходи, което им позволяваше бързо и лесно да изчезнат по време на полицейските акции.
- Брайс, остави ме на мира. - Малко по-напред в ъгъла седеше жена. От носа й капеше кръв, а разрошените й руси коси прикриваха засъхналите кървави следи върху бузата й.
Над нея, замахнал с тежкия си юмрук, стоеше подобен на булдог мъж. Блондинката се опитваше да изпълзи, но копелето я хвана и я закова на място с удар в главата.
Удивително спокойна, Тейла излезе от сянката, готова да стрие глупака на прах, но от противоположния ъгъл на помещението същото направи и вампира. Огромен, той обхвана мъжа зад тила, блъсна го с всичка сила в стената и заби кучешките си зъби във вената на врата му.
Жената захленчи, скочи на крака и без да се оглежда, избяга от помещението.
Влажният, премляскващ звук заглуши всички други звуци в склада. Жаждата за кръв почти проблясваше във въздуха, подобно на поток от електрически заряди и отскачаше от кожата на Тей. Тя никога не беше изпитвала такова усещане. Или може би беше изпитвала, но предполагаше, че се дължи на адреналина, който я препълва преди поредната схватка. На всичкото отгоре, усещането беше приятно. Дори омагьосващо. Наложи се да събере в юмрук целия си самоконтрол, за да не се приближи до кръвосмучещата пиявица и неговата жертва.
Само преди няколко дни тя беше убила вампир и спасила човек, което в случая беше много иронично, предвид начина, по който този изрод-човек беше пребил жената. Той можеше да я убие. Затова Тейла просто стоеше и гледаше.
- Забавно, но понякога хората се държат по-чудовищно дори от някои истински чудовища, нали?
Тейла се обърна. Първото, което видя, бяха блестящите зелени очи, на едно ниво с нейните и второто - юмрукът, врязал се в лицето й.
Главата на Тейла се отметна назад.
-Ох!
Тя веднага отвърна на удара с лакът в челюстта на брюнетката.
Девойката се олюля, но успя да се задържи на крака. Ъгълчето на устните й, червисани в черно, се изкривиха насмешливо.
- Толкова е приятно най-накрая да се срещна с теб, Тейла!
Тей притисна опакото на дланта към устните си. Върху нея остана кръв.
- Аха! Най-накрая! Коя си ти, по дяволите? - Която и да беше, момичето бе симпатично. Дълги черни мигли, високи скули, черни коси със сини кичури, вързани на две опашки. На някой друг, по-голям от седем години, те биха стояли глупаво, но на непознатата този стил страшно й отиваше. Може би защото беше облечена като ученичка от църковното училище, пристрастена към наркотици.
- Казвам се Джем.
- Е, Джем, сега, след като вече сме най-добри приятелки за цял живот, може би ще ми кажеш защо реши да ме запознаеш с юмрука си?
- Знаеш ли колко много варианти има за отговор на въпроса ти? - Джем демонстративно разглеждаше черните си нокти. - Как е животът в Егида?
- Ти сигурно си демон. - Имаше нещо познато в нея. Очите на Джем... толкова зелени. Тей ги беше виждала и преди. Но къде?
- Защо реши така?
- Защото демоните нямат чувство за самосъхранение, което да сработи, когато решат да направят някоя глупост.
- Знаех си, че имаш чувство за хумор.
- Стига с тези глупости. Откъде ме познаваш?
- Зная всичко за теб.
- Боже мили! - промърмори Тейла. - Нямам време за игрички. - Тя се обърна, като сама не знаеше в коя посока да поеме. Важното беше само едно - да се отдалечи от тази Странна Готка.
- Не ти остава много време, Унищожителке! Ти умираш. И не с толкова бавна смърт.
Тей се усмихна и продължи да върви.
- Кажи ми нещо, което да не зная.
Върху лакътя й се затвориха пръсти и Джем я обърна с лице към себе си.
- Глупачка!
Само след секунда Тейла вече седеше върху разпростряната на земята Джем.
- Какъв ти е проблемът?
- Моят проблем ли?
Дочу се тихият звук от приближаващи стъпки. Жените не им обърнаха внимание, докато ниският глас, който нарочно и бавно разтегляше думите не застави и двете да застенат.
- Това толкова възбужда. Ейд, как мислиш, дали ще успеем да ги уговорим да се съблекат и така да се сбият?