Ейдолон, заедно с Шейд и Рейт, застана до тях. Кръстосал ръце пред гърдите си, Хелбой ги гледаше така, както баща гледа към непослушните си деца. Което се доближаваше до истината. Да се бие с Джем беше неестествено... естествено.
- Тя започна - каза Джем и Тей изсумтя.
- Какви претенции имаш към мен?
Джем се измъкна от хватката й, но не я махна от себе си.
- Имам претенции към това как пускаш живота си в тоалетната чиния. Ти си способна на повече, отколкото да си Унищожителка на Егида.
- Пазителка - изръмжа Тей. - И откъде знаеш какво правя с живота си? И каква бих могла да стана?
- Отнякъде - отвърна Джем. - Ние сме сестри и можеш да видиш аз докъде съм стигнала.
Тейла присви очи и изгледа противничката си.
- Откъде-накъде с теб сме сестри? Какво общо имаме? Ти също ли си получовек?
- Момичета, стига сте водили безсмислен разговор - намеси се Рейт. - Хайде да се биете.
Джем отблъсна Тейла. И двете стояха в светлината на уличната лампа, навлизаща през разбития прозорец, и съскаха една срещу друга като улични котки.
- Аз съм наполовина Разкъсвач на Души. Също както теб.
Дишането на Тейла спря.
- Имаме общ баща?
Ейдолон се приближи сякаш знаеше, че тя щеше да има нужда от него. И това беше добре, защото имаше смътно подозрение, че щеше да е скоро.
Дълбоки бръчки се бяха образували върху челото на Джем, когато хвана Тейла за ръката.
- Да, ние имаме общ баща - потвърди тя и погледна Тей в очите. - И майка. Близначки сме.
Светът й рухна.
- Това е... невъзможно - прошепна Тей. Последва дълга пауза. Тя затрепери. - Моята майка...
- Не е знаела. Аз съм се родила първа. Точно тук са ме изродили демоните, докато нашата майка е била в наркотично опиянение. Взели са ме, защото са усетили демоническата ми същност. В теб, в нероденото бебе, не са усетили нищо такова.
Внезапно Тей разбра защо очите на Джем й бяха толкова познати - защото приличаха на тези на майка й.
Новината за Ейдолон беше също толкова неочаквана, колкото и за Тейла. На път към дома му, той се замисли защо всъщност беше толкова учуден; ако не се вземеха под внимание готическия грим и сините кичури, Джем имаше много силна прилика с Тейла.
Сега и случката в БМВ-то му ставаше обяснима. Той беше видял Тейла в Джем.
- Не разбирам - каза Тей, докато излизаше от Хароугейт в пресечката, близо до дома му. Както и всички останали врати и тази беше невидима за човешките очи и не се отваряше в тяхно присъствие. Но тя все пак понижи глас. - Колко отдавна го знаеш?
Джем вървеше в крак с нея и двете оглавяваха групата.
- Родителите ми го разказаха преди много години, в случай че имам възможност и желание да общувам с теб.
- Колко мило. И ти какво, през цялото време ме шпионираше ли?
- Исках да ти разкажа. - Джем забави крачка и въздъхна.
Веднъж дойдох в квартирата ти, но ти излизаше някъде.
Проследих те и разбрах, че се срещаш с някакви приятели, приличащи на отрепки. Реших, че след малко ще бъдеш пияна до безсъзнание, но едва след това разбрах какво правиш в канализацията.
- Ти си тръгнала след нас?
- Аха. Видях как ловуваш. В този момент исках да ти разкажа коя съм и какво съм, но после реших, че идеята не е добра.
Влязоха в сградата и се насочиха към асансьора. Тей съсредоточи вниманието си отново към Джем, без да пуска ръката на Ейдолон.
- И твоите така наречени родители са оставили мен и майка ми да умираме на пода на този склад?
- Извикали са Бърза помощ. Не са можели да рискуват да бъдат забелязани с мен на ръце. Моля те, Тейла - тихо каза Джем, - не се бори с това. Приеми своята същност.
- На теб ти е лесно - озъби се Тей. Ейд разбираше, че няма да бъде толкова просто да я накара да свикне с новит; обстоятелства. - Ти си знаела за това още от раждането си. И си нямала избор. Аз имам.
Стигнаха до етажа на Ейд. Той отвори входната вратата и тихо, за да не уплаши случайно съседите, изрече:
- Тейла, ти си наполовина демон. С това не можеш да направиш нищо.
- Вярно е. - Тя дори не го удостои с поглед. - Но аз не съм задължена да активирам демоническата си половина.
- И по-добре да умреш? Защото това е единствената алтернатива, Унищожителке - влязъл вътре вмъкна и Шейд.
Рейт притисна ръка към гърдите си, като герой от някакъв пършив филм на ужасите и додаде:
- Влез в редиците ни, или умри! - Той се усмихна. - Винаги съм мечтал да го кажа.
- Рейт не е добре с главата - подсмихна се Джем. - Но е прав. Тей, позволи ни...
Тейла се обърна рязко и всички застинаха.
-Не!
- Ти се съгласи - напомни й Ейдолон, надявайки се в гласа му да не се долавя колко го плашеше възможността тя да е премислила.
- Това беше до момента, в който си изясних кой е баща ми. - Сълзите напълниха очите й и тя съсредоточено започна да разглежда ръцете си. - Той... това нещо живее в мен. То е в кръвта ми, в моята плът. - Започна да се чеше сякаш се опитваше да одере кожата си.