- Спри! - Ейдолон я хвана за раменете. - Успокой се...
- Пусни ме! - Тей яростно се опитваше да се измъкне от прегръдката му, но той само я притисна още по-силно съм тялото си.
Да я усеща в обятията си беше... толкова приятно. Съпротивлението й напрегна либидото му, но начинът, по който стоеше, прислонила се върху гърдите му и това как потъркваше скулата си в него, пробуди нещо още по-силно от примитивното му желание за секс... Искаше му се да спаси живота й и да я направи своя завинаги.
- Тей, изслушай ме! Погледни сестра си Джем. - Тя повдигна глава от гърдите му и той ласкаво прокара пръсти през косите й. - Виждаш ли татуировките около китките и врата й?
Джем отмести широкия си нашийник и показа подобните на келтски фигури под него.
- Имам и на глезените. Те задържат демона ми. Без тях той ще се измъкне на свобода, когато съм разстроена или зла. Ти можеш да си направиш същите. Ако си демон, това още не значи, че си слуга на дявола.
Тейла се освободи от обятията му и Ейд усети как тя сякаш взе със себе си частичка от душата му.
- И двамата пеете една песен. „Не всички демони са олицетворение на злото...“ „Егида търгува с нашите органи...“
-Е... хм...
Тей разтърка очи с ръка.
- Какво е... хм?
Шейд пъхна в устата си правоъгълната лентичка дъвка.
- Докато Рейт и Джем те търсиха, ние отидохме в болницата, за да си поговорим с една от нашите медсестри, която беше ранена по време на взрива. Беседата беше... опознавателна. Изглежда, Егида не е свързана с това.
- А кой тогава? - попита Тей.
При спомена за това как стоеше до леглото на Пейдж и ненавистта на предателката с всяка следваща дума ставаше все по-явна, Ейдолон беше обхванат от ярост.
- Тя не знаеше. Беше смъртна, но не и член на Егида.
- Беше?
- Избавихме се от нея.
И за съжаление, Пейдж нищо не знаеше за съдбата на родителите на Джем.
Тейла кръстоса ръце пред гърдите си и се втренчи в една точка в кухнята с отсъстващ поглед. От нея се носеше аромат на объркване, подозрение и гняв.
- Защо го е направила?
- Защото се е пристрастила към черната магия - мрачно отвърна Ейд. Тъмната страна мамеше хората, като им даваше усещане за власт и вяра в това, че са полубогове. Пейдж смяташе, че демоните са нещо като насекомите; разходен материал, който тя можеше да използва по свое усмотрение и сама се беше съгласила да участва в продажбата на демонски органи на черния пазар. И не заради парите, а за да може да оставя част от плячката основно за собствена употреба. - Видимо, тя е получавала от Немъртвите съобщения за мястото на срещата. Всеки път в нов район. Демоните са е откарвали там, където е оперирала.
- Тя е била лекар?
- Медсестра. Но е научила много, докато е работила в ЦПБ. Това приличаше на изземване на органи за трансплантация.
- И сега съм им нужна аз - каза Джем. - Хванали са родителите ми и заплашват да ги убият, ако не започна да им сътруднича.
В очите на Тейла разбирането засвети със зелен пламък.
- Ето защо си тук. Това изобщо не е свързано с желанието ти да ме опознаеш по-отблизо.
- Признавам, че похитителите не ми дадоха много време за маневри, но аз исках да се запозная с теб още преди да замесят родителите ми.
- Аха. Както кажеш. - Механизмът на самозащита на Тей и недоверието й към околните много напомняха на Ейдолон за най-малкия му брат Рейт.
- Какво става с родителите ти? Има ли новини? - Ейд погледна към Джем. - Ти свърза ли се с Немъртвите?
Джем кимна.
- Предполага се, че ще се срещна с тях утре вечер в стария зоопарк.
- В зоопарка ли? - Тейла се намръщи и се обърна към Шейд. - Ти каза, че верволфът от отделението за Бърза помощ е нападнат от Пазители?
- Копелета!
- Приемам го за „да“. - Тей започна да навива кичур коса на пръста си, след което замислена го подръпна. - И той каза, че от тях е миришело на... маймуни?
- Да, и какво от това? Хората вонят.
Ейдолон можеше да поспори с това твърдение, но разбираше, че Шейд се държи отвратително просто заради любовта си към този вид спорт.
- Просто... някой лъже. Люк казва, че са го нападнали в дома му. Пазителите, оцелели през онази битка, са разказали на Регентите ни, че са го преследвали до дома му. Дайте да се престорим, че са лъгали членовете на Егида. Но защо?
Защо трябва да лъжат началниците си? Единственото, което ми идва наум, е, че нашите Наместници не са в курса на ставащото. И ако вашият верволф казва истината... ако от тях е миришело на маймуни...