Тейла сигурно се беше развикала, защото вратата се отвори и в рамката й застана Ейдолон, стиснал ръце в юмруци. Върху лицето му беше застинала тревога.
- Всичко тук наред ли е?
Без да му обръща внимание, Джем се приближи до Тейла.
- Онова, което той е направил, е ужасно. Но такава е същността му. Ние правим всичко, за което сме програмирани...
Думите й се разтвориха във водовъртежа на безсмислеността. От гърлото на Тей се изтръгна вопъл. Тя се нахвърли върху сестра си и протегна ръце към врата й. Ейдолон бързо я хвана за кръста и я дръпна назад.
— Как можеш да го защитаваш?! — крещеше Тейла, докато се бореше със силните му ръце. Не, два чифта силни ръце й пречеха да се добере до Джем - оказа се, че Шейд също помагаше на брат си.
— По-добре да си вървиш — каза Ейд и Джем кимна.
— Тей, ако искаш да разбереш коя си, трябва да погледнеш към този, който е взел участие във формирането на твоето ДНК. Само така можеш да узнаеш каква ще станеш.
Нещо мрачно и тъмно забълбука във вените на Тейла, мерзко черно зло, което заплашваше да погълне цялата и човечност.
— 0, аз зная кой е способствал за създаването на ДНК-то ми. И не искам да имам нищо общо с него. И с теб също. Аз никога, никога няма да позволя да ми интегрират този боклук. Върви. В. Ада.
— Извинявай — прошепна Джем към сестра си, а след това погледна към Ейдолон. - Аз... Аз трябва да вървя. Толкова съжалявам...
Тей престана да се съпротивлява и Ейд отслаби захвата си. После съвсем отпусна ръце, но само за да я прегърне и притисне още по-силно към тялото си. Благодарна за малкия остров на сигурност сред морето от кошмари, в което се блъскаше, тя се отпусна в обятията му и се замисли, колко ли й оставаше, докато силите я напуснеха и тя потънеше напълно?
Дори Джем да беше наполовина демон Трила нямаше да може да избяга по-бързо от квартирата на Ейдолон. Тя наистина се прецака. Сякаш й беше малко, че родителите и имаха неприятности, а сега и това.
- Глупачка - мърмореше си тя, докато тропаше с токовете си по тротоара в търсене на такси. Беше израснала сред хората, затова избягваше порталите на Хароугейт и предпочиташе обичайните средства за придвижване. - Идиотка.
Отначало започна да притиска Ейдолон, което си беше чиста детинщина и не си струваше. Всъщност нямаше значение, защото тя ревнуваше. Не отношенията на Тейла с инкуба - е, може би съвсем малко - и не това, че не можеше да получи мъжа, който вероятно беше замесен в похищението на родителите й, а това, че Тей знаеше коя беше майка им.
Джем беше лишена от това. Тя наблюдаваше Тереза отдалеч, фотографираше я. Веднъж дори набра смелост и я заговори на една автобусна спирка. Джем беше на петнайсет, облечена като пънкарка и напълно ужасена. Гласът на Тереза, толкова тих и мелодичен, с лек южняшки акцент, обгръщащ като сладък сироп, изобщо не приличаше на резкия и дълбок глас на приемните й родители.
Да, Джем ги обичаше и винаги щеше да им бъде признателна за това, че я бяха спасили и й бяха дали шанс за нормален живот. Но в дълбините на душата си я възмущаваше факта, че Тей имаше изключителните права да се счита за дъщеря на Тереза.
Да, много мило! А като се вземеше под внимание и факта, че Джем никога не се е нуждаела от нищо, докато Тей... Тей беше страдала.
Едва след като Джем порасна достатъчно, за да се разхожда сама, тя проследи Тейла от училище и я съпроводи до една ръждясала каравана, в която живееше сестра й заедно с още три приемни деца. Когато Джем я видя на следващия ден, Тей беше облечена по същия начин.
Тя толкова често сменяше местожителството си - ту приемни семейства, ту улицата - че Джем я изгуби от поглед. Следващия път, когато видя сестра си, беше, когато Тереза приключи с наркотиците и си върна опеката над дъщерята. Тогава у Тей се появи истински дом. Разбира се, квартирката, в която живееха двете, беше същинска дупка, но майка и дъщеря бяха щастливи. Примерно, за около две години. До онази нощ.
Тогава всички медии бяха изпъстрени с ужасни подробности, снимки от местопрестъплението и разни истории за това как някакъв сериен убиец беше разкъсал Тереза на части. Дъщеря й, Тейла, беше изчезнала. В края на краищата Тей беше намерена, но тя не каза нищо. Отново я изпратиха в приемно семейство и тъкмо когато Джем успя да я намери, Тейла беше издирвана за убийството на приемния й баща. След това, тя се беше включила в Егида...
Долу-горе по това време Джем беше навестена от Разкъсвача на Души.