Тя разбра на мига, че тази твар беше баща й. Той се беше промъкнал посред нощ в стаята й, като мотивите му за това оставаха извън границата на нейното разбиране. Той възнамеряваше да й направи дете! На нея, неговата плът и кръв!
Джем цял живот се беше опитвала да сдържа демона си. Беше го постигнала с желязна дисциплина и заклинателните татуировки. Но в онази нощ, за пръв път в живота си, тя му позволи да се измъкне на свобода и употреби всички хитрости, за да убие собствения си баща.
Затова от първа ръка знаеше какво беше това: „Ние правим всичко, за което сме програмирани“. Защото без значение дали й харесваше, или не, благодарение на татенцето си, тя беше създадена, за да измъчва и убива.
Всеки ден беше битка между двете половини на същността й. И всяко утро Джем си задаваше въпроса дали точно днес нямаше да проиграе човешката й същност.
Ейдолон ходеше насам-натам из кухнята, докато Тей си вземаше душ, а Шейд се опитваше да приготви някаква вечеря. Рейт се беше изтегнал на дивана в гостната и играеше „Екс Бокс“, докато Мики се беше свил на топка под мишницата му. Беше нужен половин час и три порции уиски, за да може Тейла да се успокои. След адреналиновия взрив тя се беше превърнала в ходещо желе и сега всичко, което й беше необходимо, беше душ, легло и храна. И нямаше значение в какъв ред.
А междувременно на Ейдолон много му се искаше да настигне Джем и да я обеси на най-близкото дърво. Тя беше техният коз в опита им да уговорят Тей за интеграция на нейната ДНК. Сега всичко отиде на кино.
- Искаш ли бира? - попита Шейд, докато му слагаше чинията с макарони.
-Не.
- Ти си знаеш. - Шейд извади от хладилника бутилка „Харп“. - Ама, че нощ. И досега не мога да повярвам, че Пейдж е участвала в търговията с органи. А Джем? Сестра на Унищожителната! Старче, още тръпна от гледката. Може би ще успеем да ги уговорим на още един женски бой...
Ейдолон се усмихна.
- Същия си като Рейт.
- Я стига! Признай, че той е прав. - Шейд отвори бутилката. - Искам да кажа близначки, биещи се в хлъзгавата кал... Това възбужда.
Може би, но Ейдолон нямаше нужда от две жени. Той искаше само една.
Шейд продължаваше да дудне нещо за близначки, разказвайки за собствените си победи на този фронт. Ейдолон го посъветва да се възползва от калкулатор за по-точни сметки и взе чинията, за да я отнесе на Тейла. Съжали, че не му бяха останали портокали. Сега тягата й към цитрусовите плодове беше ясна - Разкъсвачите на Души първоначално живееха в тропиците и се нуждаеха от Витамин С, за да оцелеят.
На половината път към спалнята сърцето му обърка ритъма си. От гостната се носеше сладко пикантния аромат на възбудата на Тейла.
Рейт!
Ейдолон се хвърли към коридора, удари рамото си в рамката на вратата и разсипа половината паста на пода. И дори не забеляза. Всичко, което виждаше, беше собственият му гняв, който оцветяваше в червено разкрилата се картина пред очите му.
Тей стоеше в средата на стаята; халатът й беше завързан едва-едва и повече откриваше, отколкото скриваше. Рейт беше оставил дяволската си игра на пауза и я наблюдаваше. Очите му светеха. Не със златистия цвят на възбудата или гнева, а в златистосиньо - възползваше се от хипнотичния си дар.
И говореше:
- Виждаш ли как ще бъде с мен? Сигурен съм, че Ейд не е правил това с теб. И няма да го направи. Това не е много цивилизовано.
Негодникът отново се беше промъкнал в мислите й и сега проектираше в главата й кой знае какви картини.
Гневът на демона, на чиято територия бяха проникнали без разрешение, забушува в Ейдолон.
- Върви по дяволите, братко - процеди той. - Ти не се чукаш със смъртни и Пазители от Егида.
- Тя не е нито едното, нито другото. Вече не е - усмихна се Рейт и проблесна със зъби. - Всичко е честно.
Тъмнината обгърна Ейд. Той захвърли чинията с паста на пода и се спусна към брат си. Изгърпа го, блъсна го в стената и го стисна за гърлото. В трезво състояние Рейт можеше да му даде да се разбере, но в момента на Ейд не му пукаше.
- Тя е моя!
Рейт притвори очи. Дори и да не можеше да диша заради хватката на брат си, не го показваше по никакъв начин.
- Погледни я, Ейд. Тя е готова. Ще се съгласи да се забавлява и с двама ни.
Картината на това как по време на секс Рейт забиваше зъбите си във врата на Тейла се вряза в мозъка му и отрови мислите му.
- Не я закачай - изръмжа Ейд. - Никога не я закачай или ще позволя на вампирите...
- Хелбой?
И двамата се обърнаха към Тейла, която стоеше забравена и галеше краищата на халата, разтворен на гърдите. Поривът на желанието, излизащ от нея, беше толкова силен, че на Ейдолон му се стори, че тя направо го хвана за члена.