- Това никога по-рано не се е случвало. Тя трябваше да каже моето име - измърмори Рейт. - И... какво казваше там за вампирите?
Игнорирал въпроса, Ейдолон го пусна и се приближи към Тейла. Тя веднага се хвърли върху врата му, вкопчи се в тялото му с ръце и крака и започна се търка в него. Възнамеряваше да го получи точно тук и точно сега.
Тази мисъл го така възбуди, че той едва не забрави за Рейт, който ги гледаше. Затова се хвърли към спалнята. В момента, в който затръшна вратата, дънките му бяха разкопчани, а на половината път до леглото беше нахлул във влажната й, копринена и гореща дълбина.
- О, Боже... Ейдолон... Боже! - Тя покриваше лицето му с целувки, като не спираше да движи бедрата си срещу неговите. - Бях тръгнала за раницата. Видях брат ти... и внезапно пред мен беше само...
- Рейт. - Мамка му! Ейд рязко спря до леглото. Сърцето му се вледени, макар че продължаваше да се движи в нея.
- Не - прошепна Тейла. - Ти. Рейт се появи за секунди, но това беше толкова неправилно, че аз се концентрирах и на негово място се появи ти.
Гърдите на Ейдолон така се присвиха, сякаш го стиснаха гигантски клещи. В него изрева първобитният инстинкт, толкова непознат и в същото време удивително приятен. Не беше от значение, че страстта на Тей беше в резултат на де-моническото въздействие на брат му върху съзнанието й. Не беше от значение, че тя самата не знаеше какво иска от него. Всичко, което имаше значение, беше желанието му да я вземе. И да се обвърже с нея. Да я направи своя.
- Моя! - изръмжа той във врата й. - Ти си моя!
- Да... о, да. - Гласът й трепереше от неизказани обещания; казваше му, че тя му принадлежи, че всичките тези години, запълнени с необвързващ секс със съвършено неинтересуващи го жени са свършили и че той няма нужда да се страхува, че ще се превърне в обезумяло чудовище; казваше, че и двамата ще престанат да бъдат самотни.
Взривът от емоции задейства верижна реакция в тялото му. Огън пробяга от върха на пръстите на дясната му ръка нагоре по татуираните фигури. През потта, избила по цялото му тяло, те загоряха с червена светлина.
Ейдолон се обърна и прикова Тейла към стената. Той отново и отново нахлуваше в нея, съвършено вглъбен в това как влажната му плът се плъзгаше в нейната. Удоволствието го прониза, но това беше малко. Той беше длъжен да я обладае; да я получи цялата, без остатък.
Тласъците на телата им в стената се връщаха с вибрация в стаята, която се придвижваше право към топките му. От устните му излизаха думи, които никога не беше чувал и чието значение не знаеше, защото отдавна беше престанал да действа съзнателно. Нещо първобитно и диво го караше да проявява истинската си природа.
Той се наведе, отвори чекмеджето на нощното шкафче и започна да опипва в него, търсейки нещо.
Тейла хлипаше, извиваше се и се впиваше в него с такава сила, че той едва не нарани гърба си в опит да се отдръпне малко назад. Въздухът около тях се сгъсти. Любовната магия, която ги беше обвила в пашкула на техния личен свят, пулсираше. Ейдолон прокара скалпела по гърдите си. Не чувстваше болка и не беше в състояние да спре. Пусна инструмента, обхвана главата на Тейла и я притегли към гърдите си; там където от тънкия прорез потече кръв.
Тя замря нерешително и повдигна към него потъмнелите си от страст очи.
- Давай - прошепна той. - Опитай ме! Пусни ме в себе си.
Без да го изпуска от очи, което само по себе си беше дяволски еротично, Тейла докосна с езика си капчицата кръв.
О, Господи! Електрическите заряди пронизваха тялото му, разпространявайки се от езика й по цялата му нервна система. Ейд му прималяваше от екстаза, тялото му пулсираше от сила и жажда. От гърдите му се изтръгна стон, когато Тей притисна устни към раната и започна да смуче. Ейдолон отметна глава назад и изрева.
Оргазмът го погълна със силата на огнено торнадо, помитащо всичко по пътя си. Тей също извика, получила освобождение. Тя се блъскаше в тялото на Ейд, мускулите на влагалището й стискаха члена му, изцеждайки от него всичко до последната капка.
Няколко мига и двамата стояха, опитвайки се да възстановят дишането си. Наложи се Ейдолон да събере крака, за да не се строполи на пода заедно с нея. Мускулите им трепереха от пренапрежение, а вътрешностите им се бяха превърнали в желе. Реалността постепенно си пробиваше път в замъгленото му съзнание и в момента, в който разбра какво беше направил, Тейла изкрещя.
Ужасната конвулсия я разтърси с такава сила, че и двамата отхвръкнаха от стената.
- Боли - едва успя да изрече тя.
- Лирша, о, Богове, какво направих? - Леден ужас скова мислите му, когато пусна Тей върху леглото. Прилегна до нея, сложил едната си ръка върху бедрото й, докато с другата галеше косата й. Тя се извиваше, ту хващайки се за корема, ту опитвайки се да съдере собствената си кожа. - Шейд?