- Проклятие! Ейд загърна двата края на халата й и го завърза. - Мамка му, Шейд! Идвай бързо!
Вратата с трясък се разтвори и във въздуха се разхвърчаха късчета дърво - Шейд не си беше направил труда да използва дръжката. Рейт стоеше зад него. И двамата моментално оцениха ситуацията.
- Нейната ДНК... - Шейд внезапно спря и подуши въздуха. - О, проклятие! Старче, кажи ми, че не си го направил!
По лицето на Тейла се стичаха сълзи и попиваха вън възглавницата. Очите й бяха здраво затворени, а болката я беше накарала да се свие на кълбо върху копринената завивка на леглото.
- Направих го!
Рейт погледна иззад рамото на Шейд.
- Направил е какво?
- Започнал е процеса на обвързването - обясни Шейд.
Рейт подсвирна.
- Аз знаех, че си изпаднал в отчаяние заради настъпващия с‘генезис, но не подозирах, че чак толкова. Ти какво, изгубил си шибания си разсъдък ли?
Шейд протегна ръка към Тейла, но веднага я отдръпна, чул ръмженето на Ейдолон.
- Ейд, трябва да погледна какво става вътре в нея.
- Зная - озъби се брат му. Той изобщо не искаше някой - особено братята му - да докосват жената, с която беше избрал да се обвърже.
Много внимателно, Шейд я хвана за глезена.
- Ти знаеш, че нашата кръв е като отрова за смъртните, нали?
Да, знаеше, но в онзи момент не помисли за това. Беше прекалено обхванат от възбуда и действаше по гол инстинкт. Аргументът, че Тей бе наполовина демон, беше прекалено слаб. Затова Ейд просто продължи да я гали по страната и тихичко да разговаря с нея; така, както тя правеше миналата нощ, когато той се върна от визитата си при вампирите.
- Всичко ще бъде наред - шепнеше той, докато изпращаше целителна топлина в тялото й, решил, че с това няма да навреди. Но истината беше, че Тей продължаваше да стене, а понякога и да крещи. Тя не спираше да мърда и мести краката си, докато Шейд не ги хвана и не притисна двата й глезена към леглото.
- Не съм сигурен какво точно става - каза той. - Мисля, че това е реакция на отровата и последствията от химическото изменение на състава на кръвта заради обвързването.
Проклятие! Ейдолон се чувстваше напълно безпомощен.
- Дръж се, Тейла! - Той обхвана с ръце талията й и я притисна към себе си така, сякаш ако не я държеше здраво до себе си, тя можеше да умре. - Дяволите да го вземат, дръж се! Не позволявай на демона да стане причина за смъртта ти. Толкова дълго си се борила с това.
Рейт изрече поредната саркастична глупост, но Ейдолон не искаше да изпуска Тей от ръцете си дори за пет секунди, достатъчни, за да размаже главата на брат си в стената. Щеше да се разбере с него по-късно. Точно сега...
- Хелбой? - звукът на прегракналия й глас звучеше като музика за ушите му. - Какво става?
- Ш-ш-ш... Ще те измъкнем - и той хвърли към Шейд умолителен поглед. Дай ù успокоително!
- Не мога. Поне дотогава, докато... - Брат му прекъсна думите си и кимна към лявата ръка на Тейла. - Ето, получи се.
Ейдолон повдигна ръкава й почти до рамото и едва не падна върху нея от облекчение, видял нещо прекрасно - неясно копие на неговата собствена татуировка, обвита около ръката й, която временно показваше, че Тейла му принадлежи. Тя тихо започна да се успокоява. Напрежението напусна тялото й, тя се отпусна и се притисна към него.
Озова се там, където беше мястото й.
- Някой да донесе вода - каза Ейд, без да откъсва поглед от любимата си. Силата й будеше възхищение и предизвикваше уважение. В нея имаше огън, който понякога толкова не му достигаше, искрата, която да разтопи студеното му спокойствие. Ейд отметна косата от лицето й, използвайки го като поредния предлог, за да я докосне. - Как се чувстваш?
- По-добре - изхриптя тя и се приповдигна на лакът. -Това заради ДНК-то ли е? Започна ли? Умирам ли?
- Не, нищо подобно. - Ейд й подаде чашата, донесена от Шейд. - Момчета, започвайте приготовленията за утре вечер. Аз ще ви се обадя сутринта. - Когато братята му си тръгнаха, той я хвана за ръката. После внимателно я повдигна, за да може Тейла да види татуировката.
Ръката й трепереше, когато тя остави чашата на нощното шкафче и смъкна ръкава си надолу, за да види татуировката изцяло - от рамото до върха на пръстите си.
- Но... това е твоята. Какво си направил?
- Започнах процеса на обвързването ни. Той все още не е завършен - бързо добави Ейд. О, Богове, до нея се чувстваше като младок по време на първата си трансформация. -Бъди моя. - Да, много деликатно.