- Ейдолон...
- Не си длъжна да отговаряш веднага. Имаш пет дни, докато фигурите изчезнат. - След като това станеше, нямаше да могат завършат ритуала, но... до тогава имаше вероятност с‘генезисът да е настъпил и на Ейдолон щеше да му бъде все едно.
- Но ти каза, че вие не се обвързвате със смъртни, защото децата се раждат мелези.
- Ние можем да се обвързваме с мелези, защото в резултат на тези съюзи се получават истинските Семинуси.
Тейла мълча известно време.
- Значи ето защо се поряза. - Тя рязко седна и бледото й лице побеля още повече. - О... Аз пих от кръвта ти. Защо го направих? И защо държиш скалпел в нощното си шкафче? - Тей присви очи. - Болшинството мъжете държат там презервативите си.
Ейдолон сподави усмивката си.
- На мен те не са ми нужни, защото аз не мога да оплодя никого. - Макар че имаше смътен спомен как искаше да я запълни със семето си, когато се беше превърнал в Разкъсвача на Души. Така че може би това вече се беше променило. При мисълта, че точно сега Тейла можеше да е забременяла от него, Ейдолон усети, че празнотата в душата му, която го измъчваше през целия му живот, изчезна. Трябваше да помоли Шейд да провери дали тя не беше бременна...
- Та, какво за скалпела?
Гореща вълна обля лицето му и сега сигурно той беше толкова червен, колкото тя - бледа.
- Аз... - Призна си, се чувстваше като пълен идиот. - Исках да бъда готов, ако внезапно срещна половинката си.
- Кажи ми, всички Семинуси ли са така сантиментални?
Сега вече Ейд не успя да се сдържи и се усмихна.
- Съмнявам се.
- Все пак май изобщо не мога да разбера демоните. -Тей затвори очи и дълбоко въздъхна. - Рейт каза нещо. Джем също. За това, че отчаяно ти трябва половинка, за да спреш с ‘генезиса.
- Ще говорим за това по-късно. Ти си почини. - Ейдолон искаше да я покрие със завивката, но тя го хвана за китката и го спря.
- Разкажи ми.
О, проклятие! Той изруга и се втренчи в тавана.
- Да свържеш живота си със своята половинка е единственият начин да избегнеш най-лошите последствия от с ‘генезиса. Семинусът получава възможност да опложда и да се преобразява, но безумната потребност да забремени всички женски наоколо изчезва.
- И ти си го искал? Дори твоят брат каза „отчаяно“...
-Да, но...
- Аз какво съм за теб ? Последната надежда?
- Не, Тейла. - Той легна зад нея на леглото и придърпа гърба й към гърдите си. - Това не е така.
Последва дълго мълчание, след което Тей тихо каза:
- Колко си близо до точката на невъзврата?
Той я пристисна, обърна я с лице към себе си и се впи в устните й. Те бяха меки, топли и солени от сълзите. За кратък миг тя се притисна към него и му се откри.
Но не му позволи да я омае, а прошепна точно в устните му:
- Колко си близо?
- Много - призна Ейд и погали плоския й корем, където вече съществуваше вероятност да расте неговото дете. - Когато се преобразя следващия път, може да няма път назад. На вид ще остана същия, но няма да мога да се контролирам.
Тей го отблъсна.
- И след това ти ми казваш, че обвързването ти с мен няма нищо общо с факта, че си на границата на прераждането?
Той искаше да й отговори, но не можа. Никак не беше уверен, че ако се бяха срещнали преди една година, Тей щеше да успее толкова силно да разпали кръвта му.
- Мълчанието ти е красноречив отговор - изрече тя и се претърколи към противоположната половина на леглото. -И аз казвам „не“! Аз няма да бъда ничий последен шанс.
Мамка му стара! Да, по-лошо - нямаше накъде.
- Чуй ме само за минута, става ли?
- Казах вече - не!
Той седна и се протегна към ръката й, но Тейла се отдръпна.
- Проклятие, Тейла, не ми пука за инстинктите ми. Аз те желая.
- О, това е мечта, а не предложение на ръката и сърцето ти - озъби се тя и завърза халата си. - И извинявай, че не търча с всички сили да се договарям за празнична маса и церемония в църквата. О, я почакай! Ти сигурно и в църквата не можеш да влезеш.
- Със сигурност трябва да поработя над това, как да се изразявам...
- Ти трябва да намериш някого, който наистина няма нищо против да подпира стената в три сутринта. Може аз да нямам нищо друго освен името си и дори да няма къде да отида, но това не означава, че ти си длъжен да ме вземеш, за да не изгубиш навиците си на лекар - и тя му хвърли злобен поглед. Гневът на Тей пронизваше гърдите му сякаш с кинжал - там, където той искаше да я притисне. -Как смееш да ме залъгваш, за да ме получиш? Аз не съм ти нужна. Ти дори не ме познаваш.
- Аз не съжалявам. Наистина те желая и зная всичко, което има значение.
- Ти не знаеш нищо за мен. Нищичко. Защо трябва да ти вярвам, че не ме смяташ за заплаха? Аз съм убийцата от Егида. Камикадзето, помниш ли?