- Сбърках, Тейла. Братята ми също.
Тя поклати глава.
- Виждаш ли, точно ти правиш грешка. Аз съм убийца. Искаш ли да ти го докажа? Да ти докажа, че нищо не знаеш за мен? - Когато гласът й затрепери, тя рязко си пое въздух.
- Давай да си спомним твоя брат Роуг...
- Не казвай нищо. - Той въпросително погледна в очите й и видя там неудобната истина. - Дори. Не. Го. Казвай.
Но тя продължи, наведена напред.
- Аз бях там. В „Бримстоун“. Бях там и убивах всичко, което се движеше. Когато Джагър подпали клуба, не ми пукаше за виковете на демоните, затворени вътре.
О, проклятие! Роуг!
- Може това да не си била ти... - Отчаянието в гласа му звучеше жалко и Ейдолон се ненавиждаше за това.
- А може да съм била и аз. Не си спомням за демон, приличаш на теб, но...
- Той може да се е преобразил.
Ейдолон усещаше как светът около него се руши и как някой сякаш разпори гърдите му. Боже, колко го болеше сърцето!
Жената, с която искаше да се обвърже, беше убила брат му. Или поне беше приложила ръка към смъртта му.
- Виждаш ли, Хелбой? Разбираш ли защо не можем да бъдем заедно? Сега, когато ти е ясно коя съм, ще можеш ли да живееш с това? Ще мога ли аз да живея с теб?
Но Ейдолон вече не слушаше.
- Ти си убила моя брат?
Той рязко скочи от леглото, усещайки как гневът закипява в тялото му, комбиниран с нещо още по-ужасно - приближаващото се Изменение.
Изскочи с рев от стаята, от дома си... по-далеч от Тейла. Докато не беше направил нещо, за което после щеше да съжалява. Защото той беше бесен, обиден и... да, оставаше му съвсем малко време.
Двайсет и две
Тейла се събуди от слънцето, заляло стаята, и звука на работещ телевизор.
Погледна към часовника и разбра, че е много по-късно, отколкото смяташе. Единайсет. Беше прекарала толкова време в сън. И в сълзи.
Не се опита да догони Ейдолон. Той беше опустошен и освен това очите му светеха с червен цвят - точно така, когато се беше превърнал в Разкъсвача на Души. А тя не беше готова отново да се сблъска с него.
Избра да си поплаче до полунощ и едва след това заспа - нещо, което не се беше случвало с нея от години. Откакто попадна в щабквартирата на Егида, това се случваше за пръв път. Тя беше благодарна на Лори и Кайнан, че я взеха под крилото си и след смъртта на майка й у нея се появи някакво убежище. Те твърдяха, че Тей им е нужна. Всичките й приемни родители казваха същото, но тя бързо беше разбрала, че не можеше да им вярва.
Нейната майка също го казваше, но ако беше истина, тя щеше да захвърли наркотиците. Да, беше я измъчвал демон, който я тласкаше по пътя на саморазрушението, но Тей не можеше да се отърве от мисълта, че ако тя беше по-добра майка, щеше да се бори по-силно и по-упорито.
А сега и Ейдолон каза, че му е нужна. Ако само можеше да повярва на думите му; да повярва, че за пръв път е нещо особено в нечий живот; че струва повече, отколкото й плащаше правителството за нея; че на някого бяха нужни не само бойните й навици.
Миналата нощ Ейд я нарани, защото не можа веднага да отговори на въпроса й и Тей отвърна на удара с удар, като му разказа за смъртта на Роуг. Да, това определено беше удар под кръста нямаше нужда Ейд да знае всички подробности.
Опитвайки се отчаяно се да забави разговора, след който той най-вероятно щеше да я изхвърли от дома си, Тейла си взе душ и започна внимателно да изучава новопридобитото украшение на ръката си. То не беше толкова ясно и тъмно като това на Ейдолон, но фигурите явно бяха идентични. А Тей го знаеше, защото беше минала по всяка една от тях с език.
Каквото и да беше направил Ейдолон с нея, раната-коя-то-не-зарастваше също се излекува. Не остана дори белег. И се наложи Тей да използва скалпела му, за да се избави от конците.
Когато горещата вода свърши, тя изплакна устата си, облече кожения си панталон и потника, укресен с дантела, и тъй като нямаше повече смисъл да отлага, влезе в гостната...
.. .където с Мики на ръце седеше Джем. Столът зад гърба й се клатеше; явно след като беше чула стъпките й, тя бързо се беше изправила. Върху масичката за кафе лежеше карта на изоставения зоопарк, фотографии и бележник с някакви ъгловати записки.
- Какво си забравила тук? - изръмжа Тейла.
- Ейдолон ми позвъни миналата нощ. Искаше някой да остане с теб.
Сърцето на Тейла болезнено се сви. Ейд беше толкова зъл, на границата на ненавистта и омразата, и все пак не е искал тя да остава тук сама?
- Какъв беше гласът му?
- Разстроен, напрегнат. - Погледът на Джем се насочи към ръката й, където кожата я сърбеше от появилата се татуировка. - Какво си направила с него?