И защо всички веднага си мислеха, че тя е направила нещо с него? Може би, защото този път действително беше така.
- Не е твоя работа. Изчезвай! Мислех, че съм го казала ясно - не искам да те виждам повече.
- Да, относно това... - Джем се откашля и преглътна няколко пъти. Тей обърна внимание на зачервените й и подпухнали очи. Изглежда, че и Джем не беше спала тази Аз го убих.
-Какво? Кого?
- Нашия баща. - Тя се отпусна отново в креслото.Тъмносинята й пола изскърца при допира с кожата. Мики сякаш в него имаше вграден емоционален барометър, скочи на пода и се пъхна под дивана. - Когато бях на шестнайсет. Той дойде при мен. Сбихме се. И аз му отрязах главата. Картината не беше от приятните.
- Боже! - прошепна Тейла. - Защо не ми разка снощи?
- Ти се възпламени, преди да успея да го направя. - повдигна към нея уморените си очи. - И сигурно защото исках да ти причиня болка.
- Болка? Но за какво? v
- Ревнувах. Към онзи живот, който си имала. Към това,че говореше с целия си вид: „Тереза е моя майка, а не твоя!“. Ти си я познавала. Живели сте заедно. Джем отпусна глава и завъртя между пръстите си края на кичурите си. - А всичко, което имам аз, са няколко фотографии, заснети отдалеч и смътен спомен за това,как звучеше гласът й.
- Джем, аз също не я познавах добре. Убиха мама тъкмо когато двете започнахме да се опознаваме.
- Да но, въпреки всичко... ти все пак си имал който аз не съм имала.
- Аха! Ти си имала всичко.
- Освен майка - тихо изрече Джем.
- Но ти си имала...
- Родители-демони, които винаги съм разочаровала. - Тя въздъхна. - Не ме разбирай неправилно. Аз ги обичам. И те ме обичат по своему. Но аз така и не можах онова, което те желаеха да стана. Та аз дори не исках да уча за лекар... Направих го заради тях. Ти си расла в едно измерение. Може твоят живот да е бил гаден, но все пак ебил в един свят. А аз съм плод на два свята и родителите ми никога не ми позволяваха да го забравя. Дори сега не мога да кажа на хората коя съм и каква съм, както не мога да призная на демоните, че съм наполовина човек. Само ти и „Стършелите на Злото“ знаят истината. – В отговор на повдигнатата вежда на Тейла, Джем поясни: - Ейдолон, Рейт и Шейд. Отдавна ги наричам така и най-вече защото това ги дразни.
Тейла се разсмя, благодарна за този опит за разведряване на атмосферата.
- Ти наистина си моя сестра.
Джем опъна една от новите си, тънички плитки.
- Значи всичко е окей? Между нас?
Вслушала се в инстинктите си, които казваха, че трябва да пусне сестра си в живота си, Тей кимна.
- Да. Всичко е наред. - А сега какво? Да, тя беше готова да приеме Джем, но само тази, която виждаше в човешки аспект. А какво се криеше зад красивото, окичено с пиърсинг лице? - Може ли да те помоля за нещо? Да видя какво криеш под тези татуировки?
За някакъв миг й се стори, че Джем ще откаже, но след това тя само тъжно кимна.
- Сигурно ти е необходимо. - Тя затвори очи и се съсредоточи. От гърдите й се изтръгна дълбок, нисък стон. Цялото й тяло завибрира, след което Джем... просто се взриви. Като пуканка. За секунда пред Тейла стоеше симпатична жена-гот, а в следващата...
О, Исусе!
- Е? Това е моята обратна страна.
Джем не говореше на английски, но Тей я разбираше. Краката й се подкосяваха, когато си наложи да се приближи до стоящото пред нея чудовище - странен хибрид между човек и Разкъсвач на Души. Ужасно и едновременно с това прекрасно създание с червена кожа, черни нокти и очите на Джем.
- Трябва да се преобразя отново - каза сестра й. - Всяка секунда, прекарана в тази форма, отслабва човешките ми инстинкти.
По тялото на чудовището премина вълна. Тейла отскочи назад и пред нея отново застана развълнуваната Джем.
- По дяволите, направо прогаря!
Леко потръпваща, Тейла я заобиколи, опитвайки се да намери... Какво? Рани?
- Значи ти можеш да се контролираш, когато се изменяш?
- До определена степен - отвърна Джем, докато я наблюдаваше. - Аз не мога да го контролирам, когато всичко става спонтанно и точно за това са ми нужни татуировките.
- Тоест, ако моите ДНК се обединят, аз също ще мога ди го държа под контрол?
Джем се усмихна.
- Значи все пак го обмисляш?
Тейла се огледа, опитвайки се да си представи как щеше да се измени тялото й, ако се решеше на интегрирането, след което въздъхна.
- Сигурно вече е късно. Ейдолон ме ненавижда.
- Какво се е случило между вас?
- Ами в общи линии аз убих брат му.
- Но аз неотдавна видях...
- Роуг.
Джем шумно въздъхна.
- Боже, Тейла! Той беше направо разбит, когато Роуг загина.