- Ти познаваше ли го?
- Не много добре. Роуг не идваше често тук. Те с Рейт се бореха с вампирите и унищожителите... - Тя смутено се усмихна на Тей. - Извинявай, Пазителите. Ейдолон винаги се страхуваше, че братята му ще се убият един друг особено след като Роуг премина през с ‘генезиса.
Тейла разтърка очи. Чувстваше се уморена и не спираше да се ругае за онова, което се беше случило между нея и Ейдолон. Трябваше да си мълчи за Роуг. Ако разполагаше с повече информация за с‘генезиса и обричането, може би нямаше да излезе от кожата си. Но откъде можеше да знае? В разположение на Егида имаше огромна. библиотека, но всичко, с изключение на най-елементарните книги, трябваше да бъде заявявано от Главния щаб и то само с разрешение на Наместниците. А сега вече беше късно.
- Тейла? Добре ли си?
Какво ти добре!
- Просто съжалявам, че зная толкова малко. За Семинусите. За Разкъсвачите на Души.
- Аха, можеш да не страдаш толкова. Аз съм израснала сред демони и също не зная повече от теб. - Джем оправи полата си, която се беше повдигнала нагоре по бедрата й. - Не си ли опитала да потърсиш нещо в библиотеката на Ейдолон?
Тейла едва се удържа да не се плесне сама по челото.
- Ти си гений!
В кабинета двете прегледаха сигурно повече от стотина книги, докато Джем не намери нещо подобно на Енциклопедия на видовете демони. Тей седна с нея в креслото и започна с раздела за инкубите, в частност - за Семинусите. Информацията не беше толкова конкретна, както тя се надяваше, но все пак позволяваше да си изгради представа за поведението на Семинусите, за брачните им ритуали и татуировки.
- Джем, ти отдавна ли познаваш Ейд и братята му?
Сестра й вдигна глава от някакъв том по медицина.
- От много години. Родителите ми ме водиха в ЦПБ на прегледи.
- А... Ейдолон през цялото време ли си е търсил половинка? Той наистина ли е в такова отчаяние?
- Господи, Тей, прости ми, че го казах...
Тейла тръсна глава и прекъсна сестра си.
- Рейт също каза нещо подобно.
- Чуй ме! - Джем затвори книгата с такава сила, че Тейла подскочи. - Ейдолон не е идиот. Той е един от най-разсъдителните и раздразнителните умни мъже, които някога съм срещала - и сред демоните, и сред хората. Но не е толкова отчаян, за да се обрече на нещастен и жалък дълъг живот с жена, която би могла да го предаде или да стане лоша майка на децата му. Да, животът му в болницата означава за него всичко, но той по-скоро би умрял, отколкото да се обвърже с някоя, която му е безразлична. Той те обича, Тейла.
-Не мисля...
- Виждам го в очите му, чувам го в гласа му. Ние сме Разкъсвачи на Души, сестричке, което означава, че можем да почувстваме слабостта и болката на другите. Слабостта на Ейдолон си ти. И ти можеш да станеш неговата сила. Той те обича, дори сам да не го признава пред себе си.
Тейла се сви в креслото, усещайки се много нещастна и ужасно виновна.
- Това няма значение. Аз го нараних и той няма да иска да има нищо общо с мен.
- Зная какво е - измърмори Джем, погледна към часовника си и се усмихна накриво. - Отлично! Трябва да тръгваме за болницата. Кайнан скоро ще бъде там.
- Той няма никакво отношение към похищението на родителите ти - каза Тей с увереност, която много й се искаш да изпитва.
Червисаните в традиционен черен цвят устни на Джем се присвиха в тънка линия.
- Дяволски се надявам, че си права. Ако с тях се случи нещо...
Джем не можа да довърши изречението. Тейла знаеше какво щеше да се случи тогава; сега вече знаеше какво се крие зад защитните й татуировки.
- Права съм - каза Тейла. - Да вървим да го докажем.
Болката, дълбоко загнездена в нея, не искаше да я пуска.
Тей се терзаеше от усещането, че след срещата си с Кай, всичките й надежди, че ще успее някак си да съхрани отношенията си с Егида, щяха да приключат. Така както и връзката й с Ейдолон.
Както беше предсказала Джем, Кайнан дойде в болницата „Мърси Дженерал“ с още двама Пазители. Тейла тайно ги наблюдаваше иззад ъгъла на основното фоайе. Сърцето й гръмко се разтуптя, когато към Кайнан се приближи Джем, облечена в син халат, който изглеждаше прекалено тъмен и не се връзваше с ярките й кичури и пиърсинга. Тя каза нещо, което накара Кай да остави Тим и Йон отвън и заедно с Джем да се скрие в манипулационната.
След секунда Джем излезе от същата вратата, през която бяха влязли двамата с Кайнан. Тей я чакаше отвън.
- Казах му, че Денис иска да поговори лично с него за един от неговите хора. Той не те очаква.
- Благодаря! Пожелай ми успех.
Когато Тей минаваше покрай нея, Джем я стисна за рамото.
- Надявам се той да не е замесен в това.