- Аз също, Джем. Аз също.
Тейла въздъхна дълбоко и влезе в стаята, където, в обичайните дънки и кожено яке, опрян на перваза на прозореца, стоеше Кайнан и гледаше към окосената морава пред болницата. Тъмните му коси бяха леко щръкнали, сякаш ги беше разрошил с пръсти.
- Привет, Денис. - Той се обърна и военните му боти изскърцаха върху теракота.
- Привет, Кай!
- Тейла! Боже мили! - Пристъпи крачка напред, сякаш искаше да я прегърне, но в очите му изведнъж се появи предпазливост и той замря на една ръка разстояние. - Ти си мъртва.
Наложи се Тейла да повдигне глава, за да го погледне в очите.
- Разочарован ли си?
- Как можеш да говориш така?
- О, ами не зная! Може би защото се опита да ме убиеш? При това два пъти?
За негова чест, Кай изглеждаше поразен. През всичките години на познанството им, той винаги е бил безпощадно честен. И ако изглеждаше изненадан, значи това със сигурност беше така. В крайна сметка тя би му повярвала преди. Сега вече не беше толкова сигурна. Още повече, че животът й зависеше от това.
- Не зная какво да кажа. - Ниският му глас не издаваше никакви емоции. Кайнан не беше глупак и вродената му предпазливост неведнъж му беше спасявала живота.
Гневът обхвана Тей. Дори тя можеше да измисли милион реплики като отговор.
- Ами например „Извинявай, че Егида се опита да те направи самоубийца-терористка“! Или „Ей, моля за извинение, че назначих награда за главата ти“! Да, мога да съчиня и още нещо. Но защо не започнеш с това как ти обясниха смъртта ми?
Кай дълго я оглежда от главата до петите, така че Тей неспокойно пристъпи от крак на крак.
- Лори каза, че са те изпратили в демоническата болница за да активираш заклинанието за следене. А когато не си го направила, Джагър изпратил в квартирата ти Коул и Блик, където ги нападнали демони. Решихме, че теб също са те убили.
- Излъгали са те.
Той я погледна. Зад сините му очи прозираше активна мисловна дейност, която винаги беше омагьосвала Тейла. Той можеше да обработва информацията много по-бързо от всеки друг. За нейно облекчение, чертите на лицето му се смекчиха и той отстъпи.
- Разкажи ми.
Тя послушно му разказа всичко, пропускайки само кои беше баща й и сексуалните си отношения с Ейдолон. Кайнан просто слушаше. Лицето му си оставаше безстрастно, но кожата му, покрита със златист загар, пребледня, когато Тейла му разказа за това как Джагър й беше дал телефон с взривно устройство вместо заклинание за следене. А двамата Пазители, които бяха изпратили в дома й, бяха заявили, че заповедта за убийството й идва от него.
- Кой уби Коул? - попита Кайнан. В гласа му нямаше намек за емоция, така че Тей не можеше да разбере мислете му в момента.
- Той се опита да ме убие, Кай. - Тя не продължи. Смъртта на Коул нямаше никакво отношение към онова, което ставаше в нюйоркския отдел на Егида.
Той я измери с изпитателен поглед.
- Добре. И казваш, че Лори е била в стаята за разпити, когато Джагър ти е предал телефона?
Тейла кимна.
- Не зная дали е знаела...
- Не - отряза Кай. - Проклятие! - Той разтърка очи, отпусна се тежко на стола и обхвана главата си с ръце. -Извини ме, Тейла. Просто ми е много трудно да повярвам във всичко това.
- Искаш да кажеш, че не ми вярваш?
- Не напълно. - Той се откашля и повдигна глава. - Но нещо тук не е наред. Не се връзва едно с друго. От къде накъде Джагър ще иска да те убие?
Ето, това беше въпроса. Приближи се до вратата, просто за всеки случай, ако той все пак й се нахвърлеше. Можеше и да проработи, ако Кай не беше обърнал внимание на действията й.
- Каквото и да кажеш - тихо изрече той - няма да загубя контрол.
Искаше й се да му вярва, но двата опита за убийство от страна на хората, които смяташе за приятели, бяха свели до минимум доверието й. Не че изобщо някога се беше доверявала на някого напълно, но в Егида винаги се бяха отнасяли добре с нея и след толкова години на борба рамо до рамо с приятели, тя беше отслабила бдителността си прекалено много.
- Някой залавя демони, разрязва ги на парчета и ги продава на черния пазар за органи. Демоните смятат, че зад това стои Егида.
- Логично предположение - ние сме им врагове.
И защо той беше толкова разсъдителен? Тя на негово място би крещяла, че Егида не е способна на това и би го ругала за подобни мисли.
- Е, аз също смятах, че демоните лъжат. Но сега вече не съм много сигурна. И мисля, че във всичко е замесен нашият щаб.
-Не!
- Може това да не си ти, но другите? - Тя тръсна глава, защото всичко внезапно си застана по местата. - Разбираш ли, до този момент аз смятах, че Егида иска да ме убие по друга причина, но дори тогава това нямаше смисъл, защото ти не би избързал по този начин.