Кай се наведе напред и опря лакти на коленете си.
- Стига си говорила със загадки. Казвай направо!
Тейла погледна към вратата и сърцето й гръмко се разтуптя.
- Аз съм демон - призна тя.
Мълчанието се затягаше и ставаше все по-зловещо. Напрежението се покачваше. Погледът на Кайнан се изостри и стана предпазлив, сякаш всичките му мисли се настроиха на една единствена вълна. Дишането му се учести. Тей разбра, че той се готвеше за битка и цялата се напрегна.
- Това шега ли е? - тихо и равномерно произнесе думите Кай. А това плашеше дори повече, отколкото ако крещеше. До този момент Тей дори не предполагаше, че той може да бъде толкова заплашителен. Защото никога досега не се беше оказвала негов противник.
- Искаше ми се.
Пръстите на дясната му ръка се свиха, после се отпуснаха и се приплъзнаха към корема, където под якето със сигурност се намираше оръжието му.
- Разбрах го преди няколко дни - продължи Тейла, като не спираше да следи за изражението на лицето му и движението на ръката му. Той беше един от немногото Пазители, които носеха пистолет със себе си. И ако сега решеше да го извади, Тейла щеше да се окаже напълно беззащитна. - Затова пък Джагър го узна пръв. Един от лекарите-демони, когото измъчваше, му е разказал всичко. И аз си мислех, че Егида е поискала смъртта ми точно заради това.
- Не бихме повярвали на думите на демон - и той презрително изсумтя, сякаш му призляваше само от подобна мисъл. - И щяхме да започнем разследване.
- Зная. Затова опитите да ме убият ми се струваха безсмислени. Защо Джагьр беше казал на Коул и Блик, а не на теб? Защо точно на тях? Определено защото са работили заедно.
- Похищавали са демони?
-Да.
Стиснал зъби, Кай процеди:
- Не зная какво да мисля за всичко това, но искам да ми разкажеш всичко за себе си. Всичко! И то веднага!
Резкият, по военному заповеден тон на Кайнан я накара да настръхне, но сега не беше време да показва характер. Тейла имаше нужда той да й повярва. Държейки ръката си близо - дори според нейното мнение прекалено близо - до оръжието си, той слушаше разказа на Тейла. От момента, в който беше узнала за родствената си връзка с Джем, до този момент. И когато тя свърши, Наместникът на Егида се оказа съвсем объркан. Преди да успее да каже нещо, на вратата на стаята се почука и влезе Джем.
- Приключих с момчетата ти.
Кайнан погледна към нея. Дружелюбната, топла светлина, която винаги светваше в очите му, когато я видеше, изгасна.
- Вие сте сестри - промърмори той така, сякаш все още не можеше да го осмисли. - Боже мили! Ти си една от тях. През цялото това време ти си шила мен и моите момчета. И си знаела.
Лицето на Джем внезапно посърна и в този момент Тейла разбра, че сестра й е влюбена в Кайнан.
А сега той мразеше и двете. Не му пукаше, че тя по-скоро би умряла, отколкото да се превърне в чудовище - в нейните вени течеше кръвта на един от враговете им.
- Достатъчно! - Кай се изправи с плавно движение, което й напомни за това как се сражаваше той - колкото по отпуснат изглеждаше, толкова по-опасен ставаше.
- Какво възнамеряваш да правиш? - Кайнан почти беше стигна до вратата, когато Тейла направи крачка след него.
Той спря на прага и й хвърли поглед изпълнен с такава ярост, каквато тя никога преди не беше виждала у него.
- Не зная, Тейла. Ти имаш номера ми; позвъни или остави съобщение как да се свържа с теб. Но се дръж по-далеч от щаба, ясен ли съм? Защото там не те очаква радушен прием.
Болеше много повече, отколкото тя смяташе.
- Аз съм същата, каквато си бях и по-рано, Кай.
- Нима? - Той погледна към рамото й, където под кожата пулсираше татуировката, оставена от Ейдолон. - Това е нещо ново. Демоническа глупост?
- Временна е. Ще се махне.
- Ти не можеш да измениш своята ДНК, Тейла.
Боже, колко й се повдигаше от споменаването на тази шибана ДНК. Всъщност истината беше, че й се повдигаше още от сутринта. Много дни вече не можеше да се избави от усещането за умора, а тази сутрин имаше непрекъснат световъртеж. По пътя за болницата престана да усеща дясната си ръка, но не каза нищо на Джем. Демонът на Тей се опитваше да надере задника на човешката й половина.
Тя се обгърна с ръце.
- Аз все още съм човек - изрече тя по-скоро на самата себе си, отколкото на Кай, но той поклати глава.
- Ти не може да си човек. Дори ако у теб има капка демоническа кръв. - Той отново стисна юмруци. Тялото му беше толкова напрегнато сякаш всеки момент можеше да се пръсне. - Стой по-далеч от щаба. Не се шегувам! Ако се появиш, ще назнача награда за главата ти. - После бавно се обърна и погледна към Джем. Върху лицето му се смесваха разочарование и отвращение. - Ти също. Не се приближавай до мен или до някого от моито момчета. Забележа ли, че дори само дишаш в тяхна посока...