Изведнъж мъжът се изправи, без да излиза от нея и тя стисна крака около кръста му, когато той я понесе през стаята. Гърбът й се вряза в стената и медицинското оборудване издрънча от силата на неговия напор.
Този доктор явно отлично обслужваше лежащо болните.
Той се търкаше в нея, понякога напълно излязъл, преди отново да я изпълни с резки, силни и дълбоки движения. Наслаждението пронизваше Тейла, потрисайки я със своята сила. Пръстите му се бяха впили в двете половинки на дупето й и я притискаха към него, а той я захапа за рамото, за да я задържи.
Това беше най-еротичното преживяване в живота й.
Горещината обхвана долната част на корема й, докато докторът нахлуваше в нея, и ако това не беше сън, Тейла никога нямаше да повярва, че нечий член можеше да пулсира така.
Напрежението нарастваше, завързвайки всичко вътре в Нея на възел. Никой мъж не беше успял да я накара да се чувства толкова добре.
Хвана го за косата и го накара да повдигне глава, за да я погледне. Дъхът й спря. В очите му тлееше страст, неприкрит глад и нещо заплашително, но дишането й се накъса заради цвета им. Преди те бяха кафяви, с дълбокия цвят на черно кафе.
А сега бяха златисти. Хипнотизиращи. Порочни. Двайсет и четири каратов чист секс.
О, този сън й харесваше! В него, нейният любовник просто олицетворяваше секс; от вълшебния си член до хипнотичния поглед, умелите устни, пръсти и дори аромат, наподобяващ на тъмен шоколад и който сякаш специално привличаше жените.
- Свършвай! - изръмжа той. - Обязди ме! Ороси ме с влагата си!
Той завъртя бедра, нахлу дълбоко и тя извика, озовала се толкова близо до оргазма, че по тялото й пробяга тръпка. Почти, почти... да! О, да, тя почти го направи.
Той потръпна. От вика му в ушите й зазвъня, а наслаждението стана още по-остро. Горещото му семе ороси чувствителната й плът отвътре и на нея започна да й се струва, че я галят милиони малки пръсти, които я караха да трепери и да се задъхва.
Но все пак, не свърши.
А трябваше. Сън ли беше, или не, но този мъж направи с нея нещо, срещу което не трябваше да устои нито една жена.
Докторът продължаваше да се движи. Мускулите му потръпваха, а бронзовата му кожа блестеше от пот. Татуировката на дясната му ръка сякаш се беше превърнала в живо същество, ядосано от факта, че тя не можа да получи онова, което искаше.
- Можеш да спреш. - На Тейла й се искаше да завие от неудовлетвореност.
Трябваше да обмисли трезво нещата, защото сега цялото тяло я болеше, като чуждо, и беше толкова напрегнато, че й се искаше да удари някого, само и само за да получи поне малко облекчение.
- Ти не свърши - каза той и отново влезе в нея със замах.
- Аз никога не свършвам.
- С мен няма как да не свършиш. - Докторът удвои усилията си. - Сигурно това се дължи на раните ти...
- Аз не свърших. Осъзнай го и прибери егото си обратно в панталоните.
Мамка му! Дори на сън всички мъже пръскаха слюнки, когато работата опреше в мъжкото им достойнство. На сън... Потокът на мислите й прекъсна и Тейла най-накрая осъзна какво каза мъжът.
Раните? Тя промуши ръка между телата им и докосна чувствителното място в областта на ребрата си. Какво се беше случило?
- Док? - Той не отговори. Беше потънал прекалено дълбоко в нея и това заплашваше да я доведе до онова ужасно състояние на границата между оргазма и разочарованието.
- Стига! Моля! Какво се е случило с мен?
Той я погледна с тъмните си очи. Какво беше станало със златистите? И със съня?
- Круентус.
Отговорът му я върна към реалността и този път, когато тя си пое дъх, беше дяволски болезнено. Пред очите й пробягнаха картини. Канализацията. Кръв. Болка. Джанет. Не! 0, не! Беше истина!
Сърцето й болезнено заблъска в наболяващите я гърди и тя обходи с поглед полутъмната стая и медицинското оборудване. Странните знаци по стените. Не, не знаци. Надписи. Езикът й беше непознат. Странни, древни на вид предмети украсяваха стъклените лавици на затворените шкафове. А какво беше това на стената... череп?
Къде беше?
Лоното й се сви около все още твърдия член вътре в нея. И кой беше този мъж, който току-що я беше изчукал толкова задоволяващо?
Въздухът опари гърлото й, когато Тейла се опита да вдиша, за да проясни малко главата си. Докторът изглежда беше осъзнал, че тя всеки момент щеше да получи пристъп на паника, защото излезе от тялото й и внимателно я постави на пода. Босите й крака стъпиха на студената повърхност. Що за болница беше това - с каменни подове? Болничната й нощница се смъкна надолу и прикри тялото й.