След което тръсна глава сякаш не беше по силите му да издържи дори една секунда с тях в обща стая и изхвърча на вън, като взе със себе си всичкото потискащо напрежение.
Очите на Джем бяха потъмнели.
- Май не стана така, както трябваше, а?
- Можеше да бъде и по-зле.
Джем разсеяно разтри гърдите си така, сякаш я болеше сърцето. Това чувство беше толкова познато на Тейла.
- Силно ли го притисна?
Тей сви рамене, но напрежението в тях остана.
- Не съм го притискала. Деветдесет и девет процента съм сигурна, че той не знае нищо за това.
- Ами ако знае? - попита Джем. - А родителите ми?
- Ще ги освободим.
Джем потрака с топчето на пиърсинга на езика си по предните си зъби.
- Ти каза ли му за зоопарка?
- Не, разбира се. Ако той работи за Немъртвите, не ми се искаше да го плаша. А ако не работи, не искам да го поставям в известност прекалено рано. В неговото състояние просто го виждам как се втурва към зоопарка и ни проваля операцията. Мисля, че ще му позвъня малко, преди да започнем ние, за да има шанс да дойде и да види всичко с очите си.
Джем изруга.
- Мразя това. Просто е непоносимо да седя, скръстила ръце, докато родителите ми страдат.
- Разбирам те - каза Тей и я хвана за ръката. - Но скоро всичко ще приключи. Остават ни само няколко часа. Трябва да видим какво ще направи Кайнан. Той или ще открие какво се случва в щаба, или, ако сам е замесен във всичко това, ще изпрати някого да ме убие. Във всеки случай съвсем скоро ще разберем.
Двайсет и три
Ейдолон се чувстваше пършиво. И по-пършиво нямаше накъде. Сякаш се мъчеше да изцеди от тялото си кокалест дявол след наплюскване с живо месо.
Беше нахлул в квартирата на Шейд на „Джексън Стрийт“, където брат му оставаше, когато в болницата се натрупаше много работа, и където водеше смъртните си любовници. За щастие, Шейд го нямаше цяла нощ. Ейдолон беше прекалено възбуден, за да заспи. И защото се страхуваше да затвори очи - ами ако изведнъж, когато се събудеше, с‘генезисът му вече беше завършил? Разбира се, това можеше да се случи и когато бодърстваше, но Ейд не искаше да изпуска нито секунда от оставащото му време.
Неприятен страничен ефект от безсъницата се оказа това, че проведе цялата нощ в размисъл за Тей и ролята й в смъртта на Роуг.
- Здравей, старче!
Ейд премести поглед към Шейд и се откъсна от съзерцанието на парка, ширнал се под балкона. Брат му беше облечен в обичайните за него кожени панталони и сако и, което не беше за учудване, от него се носеше аромата на секс.
- Здравей.
- Мислех, че с Тей си в болницата. Нима тя не смяташе да се среща с боса си от Егида? - Шейд излезе на балкона и затвори след себе си плъзгащите врати. - Хей, Ейд, изглеждаш пършиво. Какво се е случило?
Как да отговори? Шейд и без това ненавиждаше Тей, а дори не знаеше какво беше направила.
- Ейд? - Шейд притегли с крак другия стол и седна срещу него. - Започвам да се безпокоя.
- Тейла е била там - най-накрая успя да проговори Ейд,
- Била е там, когато е загинал брат ни Роуг.
Шейд шумно си пое въздух през здраво стиснатите си зъби. И едва след това погледна към брат си.
- Мисля, че това не трябва да ни учудва. Ние знаехме, че за онази касапница е виновна Егида. - Шейд се изправи.
- И какво, цял ден смяташ да хленчиш ли? Или да изгледаме един филм, докато дойде време за вечерното ни посещение в зоопарка?
Ейдолон трепна от изненада.
- Ти чу ли какво казах току-що?
- Съществува вероятност твоята Унищожителка да е довършила Роуг. Ама, че ситуация! Слушай, направо умирам за пуканки.
Ейдолон скочи от стола и му се нахвърли.
- Какво ти става?
- На мен ли какво ми става? - Шейд заби пръст в гърдите на брат си. - Ти се правеше на глупак, като не искаше да прозреш истинската същност на Роуг. А ние с Рейт... Когато видя Тейла, трябва да й благодаря.
Ейдолон заръмжа и се вкопчи във врата на брат си.
- Той беше наш брат!
- Той беше чудовище - процеди Шейд.
- Млъкни! - Ейд го блъсна Шейд към перилата на балкона и за част от секундата му се стори, че брат му ще полети от петнайстия етаж и ще се разбие долу на улицата, но той го хвана за ризата и го дръпна обратно с такава сила, че двамата едва не паднаха на пода на балкона. Страхът надви гнева, но сега вече Шейд се взриви.
- Сляп ли си, шибано копеле? - Той блъсна Ейд в стъклените врати. - Ти какво, забрави ли, че той чукаше в пресечката някаква курва, когато ние събирахме частите на Рейт в онзи склад в Чикаго? Не помниш ли как той полудя след Изменението и започна да насилва и убива? - Шейд стисна очи и юмруци, но когато отново го погледна, изражението на лицето му беше станало по-меко, също като гласа му. - Ти нали си наясно, че всичко беше въпрос на време - демоните можеха да го убият във всяка една минута. Чист късмет е, че Егида първа се е добра до него.