Выбрать главу

Ейдолон преглътна. И се втренчи в мраморния под. Разтри тила си. Не можеше да се залъгва повече. Шейд беше прав.

- Мамка му! - въздъхна той.

- Старче, аз зная, че с него сте били близки. И че ние с Рейт малко се отдалечихме от теб заради странната ни, ментална връзка. Това го зная. - Шейд похлопа с голямата си длан Ейдолон по рамото и печално поклати глава. - Съжалявам за Роуг. Но само заради теб. Него никога не съм го оплаквал.

Ейдолон се намръщи. Да, двамата с Роуг бяха близки, но не така като Шейд и Рейт. Дори сега, гледайки към брат си, който с дългите си коси приличаше повече на Рейт, отколкото на него, Ейд усещаше стената между тях. Между Рейт и Шейд такава преграда никога не беше имало. Тази двойка не криеше нищо един от друг. Изразът „прекалено много информация“ не съществуваше в техния речник. По-сдържаният по натура Ейдолон се чувстваше добре до затворения Роуг. Затворен и... жесток. Ейдолон се олюля, но успя да се задържи благодарение на крепкото обятие на Шейд. О, Богове, той си затваряше очите за прекалено много неща.

- Къде се изгуби? - ръмжеше Шейд към Роуг, докато през това време двамата с Ейдолон сваляха от висящите от тавана подрънкващи вериги изтерзаното тяло на Рейт.

Роуг вървеше с олюляваща се походка през изоставената пивоварна като вдигаше облачета прах, останала след умъртвяването на вампирите, и с безизразен поглед гледаше към останалите две живи кръвосмучещи пиявици, лежащи в локва от собствената си кръв.

- Вие двамата сте се справили забележително добре.

- Той кимна настрани към Рейт. - Изглежда, че сте намерили нашето отдавна изгубено малко братче. Да-а-а, не е останало много от него. Зарежете го! Да отидем и да намерим онази кучка, която току-що изчуках.

Когато Ейдолон и Шейд намериха двайсет и две годишния полумъртъв Рейт, познаваха Роуг от десет години и никога не бяха виждали такава жестокост от негова страна. Странната ревност на Роуг към Рейт вби клин в отношенията им. Ейдолон десетилетия се опитваше да бъде миротворец, докато Роуг не премина през с ‘генезиса преди десет години.

Той не се справяше добре с Изменението. Стана като зависим и не можеше да контролира поривите си. Шейд беше прав - ако Роуг не беше загинал през онзи ден, щяха да го убият другите демони или Съветът на Семинусите щеше да го подведе под отговорност. А на Ейдолон, като най-възрастен сред останалите родственици, щеше да се наложи да доведе присъдата до изпълнение.

- По дяволите! - Ейд рухна в стола и закри лицето си с ръце. - Трябва да поговоря с Тейла.

- Тя съгласи ли се да се обвърже с теб?

Ейдолон погледна към брат си.

- Не ме иска.

Шейд кръстоса ръце пред гърдите си и опря бедро в парапета на балкона.

- Значи, е глупачка.

- Не мога да я виня. Тя смята, че съм го направил от отчаяние.

- Права ли е?

Ейдолон изруга, без да е в сила да се справи с бушуващите си емоции.

-Не зная!

- Какво има толкова в нея, че се кахъриш така?

Тъпа болка запулсира в гърдите му.

- Тя е смела. Силна. Толкова е преживяла... - Той поклати глава, удивен от силата на духа й. - Тя прави всичко със страст, с каквато аз не съм могъл никога... Докато не я срещнах. - Ейд разтри гърдите си, опитвайки се да облекчи болезнената пустота в сърцето си. - Да ме вземат... Обичам я.

- Е, според мен, ти отговори на въпроса ми. Явно не я искаш от отчаяние.

- Тя никога няма да ми повярва. А и аз не разполагам с време, за да й го докажа. - Погледна брат си в очите. -Шейд, усещам настъпващото Изменение. То ще се случи не по-късно от следващата нощ.

В очите на Шейд пробяга болка.

- Може...

- Няма нужда. Аз вече имах възможност да разбера какво ще се случи и какъв ще стана. Искам да ми обещаеш нещо.

- Всичко, което пожелаеш. - Гласът на Шейд трепна.

- Искам Тейла да е обезпечена. Тя трябва да има достъп до банковите ми сметки и своя собствена квартира.

- Добре. Какво друго?

- Искам да я прегледаш. Колкото се може по-бързо.

Шейд се намръщи.

- В каква връзка? 0... Старче, нима мислиш, че си я забременил?

- Ти отново си вземал уроци по тактичност от Рейт, а? - измънка Ейдолон. - Съмнявам се, че е забременяла, но ако все пак се е случило, тя трябва да знае, че само интеграцията с демоническата й ДНК ще помогне и на нея, и на бебето.