Шейд поклати глава.
- Няма да мога да го направя без теб.
- За това също съм помислил. И вярвам, че ще успееш. Макар че ще ти потрябва помощта на Джем. Използвай своя дар и нейната кръв. Ако не го направиш, тя при всички случаи ще умре. И още нещо. - Ейдолон дълбоко си пое въздух. - Ако стана същия като Роуг...
- Няма да станеш - изхриптя Шейд. - Ти няма да станеш такъв.
- ...убий ме!
-Ейд...
- Обещай ми! Аз не искам такъв живот. Ти трябва да се закълнеш!
Шейд нервно преглътна, но кимна. След което се обърна и влезе в стаята. Ейдолон го последва.
- Какво правиш?
Шейд спря насред хола. Главата му остана наведена. Нещо падна на пода в краката му. Беше сълза.
- Смятам да позвъня на Рейт - каза той с безжизнен глас. - И да прекараме този ден заедно, става ли?
- Да - дрезгаво отвърна Ейд. - Звучи прекрасно.
Вече пет часа Кайнан все още не можеше да дойде на себе си след срещата си с Тейла. И все още не можеше да реши кое е по-лошо - това, че човекът, на когото си се доверявал, се е превърнал в демон, или вероятността да те лъжат Пазителите от собствения ти отряд. А като се вземеше под внимание и факта, че не можеше да открие Джагър и още пет човека... Дори Лори, след като я попита дали но е забелязвала нещо подозрително в щабквартирата, побърза да го съблазни... Не, това никога не е било проблем за него - в края на краищата той беше нормален мъж - но след това тя настоя да отидат на лов, макар че обикновено след дозата дневен секс, Лори предпочиташе да се занимава с домакинстване. Пазителите дори се шегуваха, чо за тяхната сексуална активност можеше да се съди по това, колко печива изпичаше Лори за седмица.
Половин час, след като слънцето залезе, тъкмо когато Кай възнамеряваше да вдигне слушалката и да се обади на Лори, за да разбере как са нещата при нея, телефонът му иззвъня.
- Кай.
- Тей е.
- Какво искаш?
Отсреща се чу тиха въздишка.
- Мисля, че не си изяснил нищо. - Когато Кайнан не отговори, защото не смяташе да признава, че самият той е започнал да подозира нещо нередно, Тейла отново въздъхна. - Ние смятаме, че заловените демони ги държат в стария зоопарк. Ако в това са замесени Пазители, то сега те са там.
Нещо неприятно се размърда в душата му. Колкото и да му се искаше да се добере до истината и да докаже, че хората му са чисти, започваше да се страхува, че Тейла ще се окаже права.
Но това би могло да бъде и капан. Той не искаше да вярва на думите й. Определено не искаше.
- Кайнан? Чу ли ме?
- Отчетливо и ясно.
- Добре. Хм... Ще се видим.
Той затвори и погледна часовника си. Тази вечер. А вечерта беше започнала. Кайнан бързо се преоблече в бойните си дрехи - тениска, кожени панталони, кобур, яке и всичкото оръжие, което можеше да скрие по себе си. Ако това беше капан, нямаше да се даде лесно. Но трябваше да отиде сам. Ако Тейла беше права, той не можеше да се довери на нито един Пазител. А ако това беше капан, не можеше да рискува живота им.
Така или иначе всичко щеше да се изясни още тази нощ.
Двайсет и четири
В тъмнината изоставеният зоопарк живееше свой живот. Тейла долови с крайчеца на очите си някакви движещи се сенки, които изчезнаха веднага след като насочи погледа си натам. Щурците се обаждаха от безопасно разстояние, сякаш се страхуваха, че ще бъдат изядени, ако узнаеха къде са скривалищата им.
Тей, Ейдолон, Шейд и Рейт се бяха изкачили през стената в задната част на зоопарка. По план трябваше да открият родителите на Джем и другите затворници-демони до момента, в който Джем щеше да влезе през главния вход. А ако им провървеше и успееха да освободят всички, то нямаше да има нужда Джем да влиза в зоопарка. Но ако не успееха, с нея трябваше да влезе и Люк. Тей не беше срещала никого, който така нетърпеливо да се стреми да влезе в схватка, както този парамедик от Бърза помощ. И макар че той не можеше да пусне на свобода вътрешния си звяр преди настъпването на пълнолунието, Рейт я увери, че това нямаше да бъде пречка за Люк. Каза го Рейт, защото Ейдолон дори отказваше да я погледне. И тя не можеше да го вини.
След като се срещнаха до оградата на зоопарка, на Тейла й се прииска да се хвърли на врата му и да го помоли за прошка за участието си в смъртта на Роуг, но той избягваше погледа й, а ръцете му си останаха стиснати в юмруци. Изглежда, Ейдолон не искаше да общува с нея. А и с братята му наоколо, разговорът определено щеше да се получи доста скован.
Решиха да се разделят, след като бяха претърсили половина зоопарк. Опасността се излъчваше на вълни от Рейт, когато той безшумно се придвижи към волиерите с хищните котки. Само след миг, Шейд също се разтвори в тъмното. Ейд явно не се шегуваше, когато казваше, че брат му може да се слива със сенките.