- Струва ми се, че пред нас са клетките с мечките - тихо изрече Ейдолон с толкова дрезгав глас, сякаш предната вечер изобщо не беше спал. - Бъди нащрек.
- Ти също. - По план тя трябваше да се насочи към огражденията на хищните птици, а после към мястото на срещата на Джем с изнудваните. Тей трябваше да се притаи, за да види кой ще се появи. - Хелбой? - Тя го хвана за ръката и усети как се напрегнаха мускулите му под пръстите й. - Слушай, аз разбирам, че нямам право да те моля за това, но все пак... Моля те, не убивай Пазителите.
- Ти ги защитаваш след всичко, което ти сториха?
- Аз искам те да застанат пред съда на Егида.
- Те са изпълнявали заповеди на Егида, Тейла. Ти наистина ли мислиш, че ще ги накажат?
- Ако те са действали в разрез с указанията на Наместниците, то да.
Ейдолон се загледа някъде над рамото й. Погледът му се замъгли и тя не успя да разбере за какво си мисли. Най-накрая той кимна.
- Ще видя какво може да се направи.
След което се обърна и тръгна.
За пръв път в нейния живот самотата не й се понрави.
Клетките на хищните птици се оказаха счупени. Никакви демони, подхождащи на тези на описанието на Джем там нямаше. В една от волиерите седеше крилат демон, но тъй като Тейла не знаеше дали не е опасен, предпочете да не го освобождава.
Разочарована, тя се придвижи към клетката на коалите, като използваше постройките и дърветата за прикритие. Бързо и уверено се плъзгаше зад храстите и избуялата жива ограда, като увеличаваше скоростта си според приближаването си до загражденията и клетките на очилатите мечки. Шумоленето и тихото проскърцване на дървени стърготини й подсказаха, че наоколо има някой, още преди да разтвори бодливите клони.
Това, което видя, почти я парализира.
В центъра на клетката на колене и с наведена глава стоеше Джем, а Лори завързваше ръцете зад гърба й. Къде беше Люк?
- Кога ще видя родителите си? - попита Джем.
- Не съм ти разрешавал да говориш. - Джагър я удари с такава сила през лицето, че от носа на Джем потече кръв. Наложи се Тейла да стисне с железен юмрук цялата си воля, за да не се втурне през храстите и да го разкъса на части.
Очите на Джем блестяха яростно и непокорно, но когато тя премести поглед към храста, зад който се криеше - Тейла, устните й потрепнаха в доволна усмивка. Чувството на облекчение едва не лиши Тей от силите й, когато осъзна, че сестра й изобщо не се страхуваше. Джем не се вълнуваше въпреки ситуацията, която изглеждаше безизходна. Тя знаеше, че не я заплашва нищо. Помощта беше близо. Джем имаше Тей, Ейдолон и неговите братя. Имаше семейство.
Да, те всички бяха едно голямо, щастливо, демоническо семейство. Но засега, Тей трябваше да потисне тази мисъл, защото все още не бяха изпълнили замисленото. Беше дошло време да сложи маската на невъзмутимостта, а за цялата тази сополива глупост щеше да мисли после.
Лори най-накрая завърза китките на Джем. Джагър провери възела, а след това с едно ловко движение, шокирало Тейла до дълбините на душата й, сграбчи Лори за косата и я привлече към себе си.
- Как искам да я довършим.
- Имаме ясни инструкции.
- Да - прошепна той и прокара пръст по устните на жената на Кайнан. - Но аз така искам да те любя в кръвта на нашите жертви.
Боже мили! Те бяха любовници. Копелета, твари! Тей забеляза, че Лори явно не гореше от желание да се поотъркаля гола в демонска кръв. И когато Джагър се пробва да пъхне езика си чак до сливиците й, тя се опита да се отдръпне.
-Какво, по дяволите...
О, проклятие! В далечния край на волиерата на коалите стоеше Кайнан. Върху лицето му бяха застинали смес от емоции - изненада, опустошение, ярост. Лори ахна, а след това отскочи от Джагър така, сякаш съпругът й можеше да не е забелязъл как целуваше друг мъж.
- Кайнан... - започна тя, но той не погледна към нея. Цялото му внимание беше съсредоточено върху Джагър. В очите му беше застинала решителност за убийство. Мъжете стояха неподвижно, но от тях се излъчваше смъртоносна опасност. Само след секунда двамата се вкопчиха в схватка, в която можеше да има само един победител и локва кръв.
- Проклятие! - Тей изскочи от укритието си и се спусна към Джем.
Ридаещата Лори се отдръпваше заднешком от биещите се, затиснала уста с ръка. Сякаш искаше да потисне вика си. После се обърна се и хукна без посока в тъмнината.
Тейла хвана Джем и я измъкна по далече от мъжете, които явно не виждаха нищо около себе си. Обикновено Кай и Джагьр - и двамата опитни бойци - се движеха с премерена грация и бяха красива гледка. Но не и тази вечер. Днес основното беше как да си причинят повече болка. В това нямаше нищо изящно или прекрасно, а грозна битка до смърт на един от противниците.