- Сестричке?
Тей с труд откъсна погледа си от схватката.
- Сестричке? - Към нея се обръщаха по този начин за пръв път. Странно чувство. Но приятно.
- Да, сестричке - повтори Джем. - А виж, аз май съм вързана.
- А, да. - Тей извади стенга си и преряза въжето, обвито около китките на Джем. - Къде е Люк?
- Накарах го да остане на входа, когато разбрах, че родителите ми така и не дойдоха на уговорената среща.
- Намери ги - каза Тейла. - Аз отивам след Лори.
- Но Кай...
- Той може да се погрижи за себе си. Върви!
Хвърлила развълнуван поглед към Кайнан, Джем хукна в тъмнината, а Тейла се хвърли натам, накъдето побягна Лори.
Макар че родителите на Джем бяха страшно раздразнени, общуването с тях беше лесно. Ейдолон ги беше освободил от клетката на полярната мечка като им каза да намерят Люк, който ги чакаше на входа на зоопарка. След това пусна на свобода демон-мършояд и уби друг демон - мамми, който се хранеше с хора. Такъв като него нямаше защо да се шляе на свобода из Ню Йорк.
Излязъл от волиерата, Ейд долови странен звук, последван от тъпи удари. Обърна се и едва не се сблъска с тримата Пазители, прехвърлили се през каменната стена. Единият от тях позна веднага - беше го видял в квартирата на Тейла... Това беше мъжът, когото не уби, но по дяволите, по-добре да го беше направил, защото мерзавецът също го позна.
- Това е демон - каза Блик и троицата моментално го обкръжи. - Той уби Коул.
Тъмнокосият младеж в очила огледа Ейдолон с преценяваш поглед, след което направи ловко замятане с „утринна звезда“. Едновременно с това Блик замахна с мачетето си. Ейдолон блокира ножа, но звездата се заби право в гърдите му. Нещо тъпо се вряза в бъбреците му и болката избухна в раните му. Ейд заръмжа и изтръгна мачетето от ръцете на Блик.
В следващите няколко секунди на мястото на схватката можеше да се види само кълбото от юмруци, крака и проблясващото оръжие.
Когато се отдръпнаха, Ейдолон все още стоеше в средата на кръга; левият му крак почти не действаше, а едното му око беше в кръв. Пазителите също се опитваха да си отдъхнат, също облени в кръв, а в битката той досега не беше използвал всичката си сила. В главата му звучеше гласът на Тейла, която го молеше да пощади живота им. От друга страна, противникът го превъзхождаше по численост и по количество оръжие. Ако той не ги убиеше, щяха да го направят те.
Дясната страна на лицето му запулсира. Раната...
Ейдолон застина. Не, не беше рана. Лицето му гореше така, сякаш го бяха заклеймили. Зрението му се обостри и пред очите му затанцува червена мъгла. Той сякаш не само можеше да види агресията, сгъстила се около него, но и да усети мириса й.
Изменението.
Времето беше настъпило. Играта приключи.
Той простена от желание да се преобрази в нещо огромно и страшно. Искаше му се да разкъса Пазителите на парчета, да почувства как костите им се чупят под натиска на зъбите му. А след това да започне да преследва жените им и...
Не! О, Богове, не! Студена пот изби по цялото му тяло. Нямаше да стане същия като Роуг. Нямаше да принуди родните си братя да го убият или още по-лошо - да принуди Тейла да го направи.
Тейла!
Болката прониза гърдите му. Болка, която нямаше нищо общо с раните, нанесени му от Пазителите. На двамата с Тейла им беше отредено прекалено малко време и той не беше успял да й открие сърцето си. А сега, никога повече нямаше да усети нежното й докосване. Когато тя го видеше следващия път, той вече щеше да бъде чудовището, за което Тей го смяташе още от самото начало.
Безмълвната молба „По дяволите, не!“ като вик се разнесе в главата му. Трябваше да убият Роуг още в момента на трансформацията му. Както щеше да стане с Ейдолон.
Той издърпа от гърдите си забитата в тях „утринна звезда“ и се усмихна.
- Е, Пазители, изглежда, че днес е щастливият ви ден.
Джем изтича през главния вход на зоопарка и едва не се блъсна в Шейд, който бързаше да се върне в изоставената територия.
- С твоите родители всичко е наред. Намерих ги недалеч от тук, докато се оглеждаха в търсене на Люк - и той посочи с палец зад гърба си. - Те са там. И дяволски се безпокоят за теб.
- Благодаря. - Тя го хвана за ръката, преди да е изчезнал.
- Убеди се, че с Тей всичко е наред. Става ли?
- И Ейдолон ме помоли за това - беше отговорът му. И подобно на привидение, той се разтвори в мрака.