- Джем! - разнесе се гласът на баща й от тъмнината. Тя никога преди не го беше чувала да звучи толкова разтревожено. Само след миг родителите й я прегръщаха с всичка сила, а този жест беше толкова рядък, колкото орхидеите, които колекционираше майка й.
Джем отвърна на обятията им.
- Толкова се радвам, че не сте пострадали.
- Какво става тук? - попита майка й, когато най-накрая се откъснаха един от друг. - Може ли вече да си отидем вкъщи?
Джем конвулсивно въздъхна.
- Искам да тръгнете без мен. Аз се налага да остана. Трябва да се убедя, че с Тейла всичко е наред.
- Тейла? - хорово попитаха родителите й.
- Ще ви обясня по-късно. Имайте ми доверие. - Тя погледна към Люк. - Можеш ли да ги съпроводиш, за да нямат повече приключения до вкъщи?
- Аз какво, приличам ти на таксиметров шофьор ли? -изръмжа върколакът, очевидно разстроен, че му отнемаха възможността да срита няколко задника. - Добре! Както кажеш.
- Джем, недей! Ти си лекар. Ти си наполовина човек. Ти не трябва...
- Мамо. - Джем протегна ръка и я погали по бузата. Никога преди не си беше позволявала подобна проява на по-добна нежност. - Освен това съм и Разкъсвач на Души. Аз зная, че вие се опитвате да мислите за мен като за Сензор, но трябва да погледнете истината в очите. Аз мога да се грижа за себе си. И непременно ще се върна.
Демоните, които я бяха взели под крилото си и я бяха отгледали, макар че трябваше да я убият, изглеждаха безсилни, развълнувани и... изпълнени с гордост.
Двайсет и пет
Тейла изпусна Лори, но намери Ейдолон.
Сиг, Уорън и Блик кръжаха около него, държейки оръжията си в готовност. Блик накуцваше, от носа на Уорън течеше кръв, но Ейд също беше получил наранявания. Дълбоки прорези разсичаха гърба и ръцете му, а оголените му зъби бяха червени от кръвта на враговете му.
Ама, че копелета!
Ейдолон каза нещо, но Тей не го чу. Мачетето и „утринната звезда“ от ръцете му със звън паднаха на земята. Какво беше намислил?
Мъжете отстъпиха. Върху мрачните им лица беше застинало недоверие, но след като Ейдолон дори не помръдна, те започнаха да се смеят и да си подхвърлят реплики, докато отново се приближаваха до него. Подигравките им пронизваха Тейла подобно кинжали - това бяха същите думи, които тя с такава лекота захвърляше в лицето му. Затова се затича към тях. В този момент Уорън се завъртя и ритна с крак Ейдолон в гърба. Той падна на колене.
- Не! - изкрещя Тей и четиримата мъже се обърнаха към нея. - Бий се, Ейдолон! Забрави за молбата ми!
Но той остана на земята, принасяйки се в жертва.
- Махай се! Изчезвай оттук!
Боже мили, ама той какво?
Да не би да беше полудял?
- Това е мое решение. - Гласът му трепереше от нещо зловещо и необяснимо, а спираловидните фигури по лицето му засветиха и започнаха да се придвижват под кожата.
- По-добре те, отколкото ти!
Тейла почувства студена тръпка и застина на място. Пазителите също спряха - явно любопитството им заглуши бойните инстинкти.
- Аз няма да те принуждавам да ме убиеш, лирша.
- Колко мило, мамка му! - каза Уорън. - Сега можем да убием и двамата.
0, Боже! Не трябваше да го казва. Върху лицето на Ейдолон се изписа едва сдържаната ярост. Въздухът около него сякаш започна да проблясва и пулсира от изригващата от тялото му заплаха.
- Само я докосни и си мъртвец!
Ейдолон мълниеносно се изправи на крака. Очите му светеха с червен пламък и осветяваха нощта. В същата секунда Блик отлетя назад, блъсна се с гръб в оградата, след което рухна на земята и остана да лежи неподвижно.
Тей също се включи в битката. Тя удари Сиг с юмрук в лицето и го довърши с още един удар в корема. Болката от удара с кинжал в рамото я накара да извика и да се олюлее. Веднага след това тя дочу такъв нечовешки рев, че тъпанчетата й едва не се спукаха.
Ейдолон се беше превърнал в рогато чудовище, каквото тя не беше виждала никога. Разкъсани дрехи висяха от фигура, която беше два пъти по-висока и два пъти по-широка. Звярът стисна Уорън с огромните си зъби и го вдигна над земята. Сиг се хвърли към него. Блик скочи на крака, хвърли се към Тей и я удари с всичка сила с юмрук в корема. Нощта беше прорязана от викове и хриптящи звуци, след което Блик полетя във въздуха. Ейд го държеше в зъбите си така, както малко преди това Уорън, който сега лежеше на земята в кървава купчина. Тей с радост би изживяла живота си, без да има нужда да става свидетел на подобно зрелище. Сиг лежеше в някаква неестествена поза до ствола на близкия дъб.
- Хелбой! - внимателна изрече тя. Чудовището се обърна към нея - ама, че вид имаше! - на дебелите си мускулести крака. - Остави човека. Той не е опасен.